ЕК: България трябва да направи здравната си система по-устойчива*

България се нуждае от мобилизиране на адекватни финансови ресурси за укрепване на устойчивостта, достъпността и капацитета на здравната си система, както и от гарантиране на балансирано географско разпределение на здравните работници, посочва Европейската комисия (ЕК) в своя доклад с препоръки към страната ни.

Комисията приветства първите важни стъпки, предприети от България, за съсредоточаване на средствата на ЕС за борба с избухването на пандемията от коронавирус и за справяне с произтичащите от нея икономически и социални последици.

В същото време заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис посочи, че страната ни е единствената държава в ЕС, която спазва критерия за бюджетен дефицит по Договора на Общността. 

Комисарят, отговарящ за работните места и социалните права, Николас Шмит, посочва, че, заедно с държавите членки, Европейската комисия е предприела стъпки за мобилизиране на всички ресурси за справяне с извънредните последици от пандемията.

„Приветствам целенасочените мерки, предприети от България, за подпомагане на здравния персонал, поддържане на нивата на заетост, подкрепа на хората в най-голяма нужда, и в полза на подобряване на жизнените условия за крайно нуждаещите се по време на възстановяването от кризата“, коментира Шмит.

В доклада си ЕК подчертава, че България трябва да предприеме всички необходими мерки за ефективно справяне с пандемията, за поддържането на икономиката и в подкрепа на нейното възстановяване.

Когато икономическите условия позволяват, България трябва да преследва фискални политики, насочени към постигане на разумна средносрочна фискална позиция и осигуряване на устойчивост на дълга, като същевременно страната трябва да се стреми към увеличаване на инвестициите, съветват от Брюксел.

България трябва да гарантира адекватна социална защита и основни услуги за всички граждани, както и засилване на активните политики на пазара на труда, изтъкват още от ЕК.

Насоките на ЕК засягат и подобряването на достъпа до работа от разстояние и насърчаването на дигиталните умения и справедливия достъп до образование, както и преодоляването на недостатъците в схемата за минимален доход.

Според Брюксел България трябва да наблегна и на рационализирането и ускоряването на процедурите за предоставяне на ефективна подкрепа на малките и средни предприятия и самонаетите лица, като също така им осигурява постоянен достъп до финансиране и гъвкави условя на разплащания.

От ЕК посочват също, че за подпомагането на икономическото възстановяване е необходимо и поставянето на ударение върху готовите публични инвестиционни проекти, както и популяризиране на частните инвестиции, в това число чрез съответните реформи.

Страната ни също трябва да се фокусира върху инвестициите, свързани със зеления и цифровия преход и по-специално върху чистото и ефективно производство на енергия и върху ресурсите, екологичната инфраструктура и устойчивия транспорт.

Необходимо е България да сведе до минимум административната тежест за компаниите чрез подобряване на ефективността на публичната администрация и стимулиране на цифровото управление. Трябва да се гарантира ефективното функциониране рамката относно несъстоятелността, подчертават от ЕК, като добавят, че страната ни трябва да засили своите усилия за осигуряване на адекватна оценка на риска, както и смекчаване, ефективен надзор и прилагане на рамката за борба с прането на пари.

Борбата срещу прането на пари

В доклада се посочва също, че България трябва да засили усилията си в редуцирането на риска и осъществяването на ефективен надзор по прилагането на мерките срещу изпирането на пари. 

Припомняме, че миналата година бяха приети промени в Закона срещу изпирането на пари, които бяха част от част от ангажиментите на страната ни за покриване на критериите за членство във валутно-курсовия механизъм.

Основният мотив за промените бе, че така ще се повиши крайната ефективност на националната система за превенция и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма и ще се подпомогне държавата ни в изпълнение на поети ангажименти във връзка с намеренията за присъединяване към Валутния механизъм на Европейския съюз. 

Именно ЕК следи за изпълнението на точно тази точка от процеса по присъединяване към ERM II, ЕЦБ няма думата по този въпрос.

Въпреки това едва преди седмица заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис обяви, че България може да се присъедини към „чакалнята на еврозоната“ през юли, ако изпълни и последното условие за това. По думите му „последното условие“ е „укрепването на капитала на една банка“. 

„Ако това се случи, всички ангажименти ще бъдат изпълнени и двете държави ще могат да се присъединят към механизма през юли", обяви тогава заместник-председателят на Европейската комисия.

*Информацията е актуална към 16:30 ч.