Промените на ГЕРБ в Закона за хазарта бяха приети и в пленарна зала

Депутатите приеха на първо четене внесения от ГЕРБ законопроект за изменениe и допълнение на Закона за хазарта. "За" промените гласуваха 99 народни представители, "против" - 43, "въздържали се" – 13. Предложенията по същия закон на зам.-председателя на Народното събрание и лидер на НФСБ Валери Симеонов бяха отхвърлени. "За" законопроекта гласуваха 22 народни представители, "против" - 4 и "въздържали се" – 127.

По време на дебатите опозицията отново отправи критики към управляващите, тъй като финансоовият министър не е в залата.

Припомняме, че ГЕРБ предлага Държавната комисия по хазарта (ДКХ) да се трансформира в държавна агенция на подчинение на Министерския съвет. Идеята е новото ведомство да се превърне в специализиран орган на Министерски съвет, като така ще се отнемат правомощията на финансовия министър да назначава персонално членовете на комисията, на която е принципал. Въвеждат се специални изисквания към председателя ѝ, който вече еднолично ще издава и отнема лицензи за хазартна дейност и ще контролира дейностите. Когато в началото на януари избухна скандалът с несъбраните от ДКХ близо 700 млн. лв., финансовият министър се оправда именно с бездействието от страна на ръководството на комисията. Още тогава Горанов заговори за превръщането на хазартния регулатор в едноличен орган, но отново на негово подчинение. Сегашното предложение на ГЕРБ е новата агенция да бъде под шапката на Министерски съвет.

В законопроекта на ГЕРБ се предлага и да се разшири видът на хазартните игри, които може да организира Българският спортен тотализатор. По-конкретно в текста е записано държавата да има право да получава лиценз за организирането на онлайн игри в казино, а всички организатори на хазартни игри да разполагат с мерки, гарантиращи отговорно залагане. 

Ангел Ирибозов, председател на УС на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ), коментира преди седмица пред Investor.bg, че именно този текст обаче е добре да бъде прецизиран, защото може да бъде тълкуван по няколко начина, а именно, че само спортния тотализатор има право да организира онлайн игри в казино. 

Симеонов пък предлага държавната такса върху хазартните игри, включително традиционна лотария, тото, лото и кено, да е 15% от стойността на направени залози за всяка игра. Под гаранции за отговорно залагане се има предвид на видно място да има предупреждения, че към хазарта може да се развие зависимост, както и информация за възможностите за терапия, става ясно от мотивите. За хазартните игри, при които участниците се изправят един срещу друг, а операторът единствено организира турнира, задължението към държавата е 20% от събраните такси и комисионни. В законопроекта се предлага също казина, игрални зали и зали за игрални автомати да има само в някои курорти в България и в хотели с категория пет звезди. Според предложението такива обекти се допускат и в други населени места, стига те да са разположени на поне 20 километра от гранични пунктове - пътни, жп, морски и речни.

Валери Симеонов предлага измененията да влязат в сила от 31 декември 2025 г., което ще даде възможност за „плавно преустановяване на дейността на тези обекти и загубата на приходи за бюджета". 

От БСП се обявиха твърдо против законопроекта на ГЕРБ, който пък получава подкрепа от бизнеса. „Със Закона за хазарта управляващите ни вкарват в юридическо антиевропейско блато. Това ще бъде един несполучлив опит да бъде подведен българския парламент. Експертите, които са ви готвили тези мотиви, съзнателно или не са ви подвели. Законът, приет от този парламент, тук в тази сграда, на 5 декември 2014 г., не е изпълнен. На 5 декември сме решили в парламента и сме задължили Министерски съвет до 28 февруари 2015 г. да представи концепция за развитие на сектора на хазарта и нов законопроект. Днес сме 17 юни 2020 г. и решението на българския парламент в противоречие на Конституцията и на закона не е изпълнено от Министерски съвет, който е задължен в този параграф 16. Сега вместо да се оправи тази грешка, ни вкарват в някакво юридическо антиевропейско блато", коментира от трибуната социалистът Румен Гечев. Той отново припомни, че в нито една европейска страна  хазартния регулатор не е под шапката на Министерски съвет.

По време на дебатите бе засегната и темата за рекламата на хазартни игри, която от години провокира остра обществена реакция. „Ние сме категорично за ограничаването на рекламите на хазарта и сме го постигнали“, каза лидерът на НФСБ Валери Симеонов. Според него това е постигнато с приетия законопроект преди няколко месеца. „Ако някой го оспорва, значи, че не живее в България. Сега прехвърлихме всичко в ръцете на тотализатора. Този процес е регулируем от държавата. Сами виждате, че рекламите са страшно ограничени от държавата", допълни още Симеонов.

Народният представител от ГЕРБ Александър Иванов пък припомни, че 1/3 от постъпленията на Българския спортен тотализатор отиват за спорта и младите, а със Закона за хазарта, управляващите „му дават възможност да се развие“. По думите му за миналата година приходите са били около 180 млн. лв., а за тази година се очакват 60 млн. повече.

Предстои законопроектите да бъдат гласувани на второ четене в парламентарните комисии, а след това и окончателно в зала.