Галъп: Българите очакват сериозни икономически последици заради коронакризата

Близо половината от българите смятат, че икономическите последици, породени от кризата с коронавируса, ще бъдат сериозни и за дълъг период от време. Това става ясно от проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено в началото на юни.

Изследването на общественото мнение е на тема „Ценности, солидарност и обществени нагласи по време на коронакризата“ сред 1000 пълнолетни българи чрез телефонно интервю.

Когато става дума за очакваното икономическо отражение, най-осезаеми натрупвания са налице при опцията „Ще бъде сериозно и дълго“ (47%). 25% отговарят „Ще бъде сериозно, но няма да е дълго“, а 15% посочват „Ще бъде дълго, но няма да е сериозно“. 10% все пак избират „Няма да е сериозно и няма да е дълго“. А 3% не могат да преценят, пише в проучването.

Социолозите отбелязват, че икономическата тревога вследствие на короновируса няма как да се пренебрегне, тъй като тя е и фонова установка на масовото общественото мнение у нас. Вероятно и заради това по-възрастните изглеждат и относително по-малко разтревожени за перспективите на икономиката. Не е изключено това да се дължи на факта, че икономически неактивните възрасти, които в по-голяма степен зависят от пенсия, не припознават със същия интензитет непосредствена заплаха за ежемесечния си доход, смятат анализаторите.

При по-активните в икономически план неяснотите за трудовия статус явно водят и до по-висока икономическа тревога. Като че ли най-голяма е тя при неработещите – това е очаквано и вероятно се дължи в най-голяма степен на групата на безработните.

Смекчаването на тревогата за „парите“ се дължи на факта, че българското общество като че ли е свикнало с тази тревога в десетилетията. Затова и пенсионерите като че ли се боят повече на фона на „вчера“, а не за „утре“. Защото ако „вчера“ е свързано с вируса, „утре“ вероятно ще е свързано с икономиката, обобщава се в анализа на проучването.

Близо три месеца след първите случаи на разпространение на коронавирус в България и месец след края на обявеното в страната извънредно положение, изявено мнозинство възприема по-скоро спокойно ситуацията в страната. 19% оценяват ситуацията у нас като по-скоро тревожна, а повече от три четвърти от запитаните (78%) я намират за по-скоро спокойна. 3% не могат да отговорят.

В началото на лятото темата „коронавирус“ може би напуска статута на непосредствена първа асоциация, забелязват се белези на нормализация и успокояване. Сред онези, които смятат, че ситуацията е по-скоро тревожна, по-ясно личат пенсионерите. Оказва се, че и работещите респонденти – както в частния, така и в държавния сектор – изглеждат по-близо до общата картина.

Непосредствените опасения за здравето вече не играят такава роля, каквато поредица сондажи установиха в началото на прилагането на извънредните мерки, отчитат социолозите.

Мнозинство от близо една трета от българите смятат, че са имали добра информираност за коронавируса. Най-неинформирани изглеждат най-младите. Категорично е усещането, че фалшивите новини стават повече в ситуацията около коронавируса. 68% отговарят, че това е така, срещу 23%, които са на обратното мнение. Мнозинство от над две трети е действително сериозен индикатор за тревога, коментират социолозите.

Мерките, които засега правителството взема за справяне с икономическата криза, се оценяват противоречиво, като по-скоро натежават негативните, отчита проучването. В най-голяма степен неодобрение към мерките изразяват икономически активните българи, чиито доходи са и най-непосредствено засегнати от икономическата криза, причинена от коронавируса.

На този фон отношението на българите към действията на ЕС в кризата е по-сдържано в сравнение с обичайните подчертано позитивни нагласи към Съюза: повече от  една трета остават в „междинната“ опция по петобална скала, а позитивни и негативни оценки са с почти равни дялове. Колкото по-информиран е респондентът, толкова повече е склонен да одобри действията на ЕС.

Близо две трети от запитаните възприемат тезата „Ситуации като тази с коронавируса показват, че ЕС е нужен“. Повече от една четвърт пък избират алтернативната опция „Ситуации като тази показват, че от Европейския съюз няма полза“. Останалите застават на неутрална позиция.

Проевропейското чувство се оказва по-присъщо на хора с по-високо образование, в по-големи населени места, обобщават анализаторите.  Според  51% от запитаните най-ефективно би било Европейският съюз да действа обединено в борбата срещу заразата, а  46% смятат, че най-ефективно би било България да следва своята собствена воля в борбата срещу заразата. „Най-важно е да се погрижиш първо за себе си и своето семейство“ избират 19%. 75% избират „Най-важното в момента е всички да сме солидарни и да си помагаме“. Останалите не могат да отговорят. 81% предпочитат опцията „Ограничаването на епидемията от коронавирус е отговорност на всеки отделен гражданин“. 8% избират „Ограничаването на епидемията от коронавирус е отговорност на властта“. Останалите се колебаят.

В този контекст упованието на българите в ЕС остава стабилно, а коронакризата не е създала сериозна щета по обобщения образ на Съюза, заключават социолозите. Информираността по темите от европейския дневен ред обаче е недостатъчно висока. А отдалечеността не благоприятства доверието. Видимо е инстинктивното желание за помощ спрямо „обикновения човек“. Видимо е също автоматичното приемане на всякакви финансови мерки за справяне с кризата.

„Мнозина българи не се чувстват достатъчно информирани за мерките, взети от Европейския съюз в хода на кризата с коронавируса, за да се овладеят последиците за обществото и икономиката. В резултат на това одобрението за мерките на ЕС е високо, но като че ли е по-ниско от обичайното в България, а това представлява голямо предизвикателство за образа на ЕС у нас. Все пак българите в голямото си мнозинство остават проевропейски настроени: почти 2/3 смятат, че ЕС е необходим особено и в тази криза“, коментира ръководителят на фондация „Конрад Аденауер“ за България Торстен Гайслер по повод резултатите от анализа.

Изследването е проведено по поръчка на фондация „Конрад Аденауер“ в периода между 27 май и 2 юни 2020 г. сред 1000 пълнолетни българи и е представително за населението на страната. Метод на регистрация: CATI (Computer Assisted Telephone Interviewing). 1% от извадката се равнява на около 55 хиляди души на възраст 18+. Абсолютна максимална грешка  ±3,1 при 50% дялове.