София е сред европейските столици с най-мръсен въздух през 2020 г.

Въздухът в българската столица София е сред най-замърсените с фини прахови частици в Европа, като по качество се сравнява повече със столиците в страните от Западните Балкани, показват данни на IQAir и природозащитната организация Greenpeace, включени в доклад, обобщаващ статистика за 106 държави и над 4 700 града.

Световната здравна организация (СЗО) разглежда фините прахови частици като канцероген от група 1 заедно с вещества като арсен и азбест.

За 2020 г. София, както и Русе, Бургас, Варна, са в групата на градовете с умерено замърсяване на въздуха с фини прахови частици, в която попадат повечето градове в Централна, Източна и Югоизточна Европа, Северна Африка, както и обширни части от Азия.

Повече от 90 процента от световното население диша опасно мръсен въздух, подчертава се в доклада. Поради своята повсеместност и тежест замърсяването на въздуха представлява най-голямата опасност за здравето в света, като допринася за около 7 млн. случая на преждевременна смърт, обобщават експертите. Замърсяването на въздуха също натоварва глобална икономика с над 5 трлн. долара загуба на благосъстояние, показват още данните.

Замърсяване на въздуха в българските големи градове

София се класира на 467-мо място в световното подреждане на градовете с най-мръсен въздух, в което са включени 4 744 града, с 27,5 микрограма на куб. м фини прахови частици средногодишно. През 2019 г. е измерена концентрация от 26,8 микрограма на куб. м, през 2018 г. – 28,2 микрограма, а през 2017 г. – 20,8 микрограма.

Русе е на 879-то място със средногодишно замърсяване от 19,4 микрограма на куб. м фини прахови частици през 2020 г. Данните сочат, че замърсяването там намалява – през 2017 г. концентрацията на фините прахови частици е достигала 25,4 микрограма на куб. м.

Бургас е на 1019-то място със 17,8 микрограма фини прахови частици на куб. метър, поддържайки относително стабилна концентрация в последните години.

замърсяване

Графика: IQAir

В доклада се подчертава, че само 24 от изследваните 106 държави постигат препоръките на СЗО за чистота на въздуха и занижаване на концентрацията на фините прахови частици. В Европа около половината от наблюдаваните градове не успяват да се преборят с проблемното замърсяване на въздуха, като повечето са концентрирани в региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа, а Босна и Херцеговина, Северна Македония и България водят в негативната класация.

Как Covid-19 изчисти въздуха по света

През 2020 г. разпространението на COVID-19 породи нови опасения, тъй като беше установено, че излагането на замърсяване с фини прахови частици повишава уязвимостта към вируса и неговите въздействия върху здравето. Ранното докладване предполага, че делът на смъртните случаи от COVID-19, приписвани на експозицията на замърсяване на въздуха, варира от 7 до 33 процента.

Мерките за блокиране обаче и промените в човешкото поведение в отговор на разпространението на новия коронавирус доведоха до като цяло подобряване на качеството на въздуха през 2020 г. По-добри показатели се наблюдават в 84% от държавите (претеглени според населението на градовете) и 65% от глобалните градове.

Най-значителните подобрения на качеството на въздуха са наблюдавани през първия период на блокиране, когато страни по света налагат относително строги мерки за социално дистанциране в опит да овладеят вируса.

Градовете с по-високи средни нива на концентрация на фини прахови частици и по-голям брой жители наблюдават най-значимите намаления на концентрацията фини прахови частици заради блокирания трафик. В Делхи например концентрацията на фини прахови частици пада с 60% на годишна база, в Сеул – с 54%, в Ухан – с 44%, Лос Анджелис – с 31%, при първото блокиране.

Тези спадове обаче се оказват краткотрайни. До края на 2020 г. възстановяването на промишлеността и транспорта компенсират понижението през март и за годината в Делхи спадът на концентрацията на фините прахови частици във въздуха се редуцира до 15%, в Сеул – до 16%, в Ухан – до 18%, а в Лос Анджелис дори се отчита лек ръст.

Като цяло най-голям спад на замърсяването на въздуха през миналата година е отчетено в Сингапур – 25%, Пекин – 23%, Банкок – 20%. Това може да се обясни както с мерките за блокиране заради пандемията, така и с различни нови политики и промени в поведението на хората. Сао Пауло (+5%), Лос Анджелис (+1%) и Мелбърн (+1%) са градовете с най-силен ръст на замърсяването, но и трите града са сериозно засегнати от горски пожари, което е повлияло много на качеството на въздуха.