Седем формации влизат в парламента, въпреки че ВМРО е на кантар

Шест политически формации със сигурност влизат в следващия парламент, а седма партия – ВМРО, част от досегашната управляваща коалиция, е „на кантар“ и вероятно резултатът ѝ ще зависи силно от постъпващите и от чужбина гласове.

ГЕРБ печели парламентарните избори с 24,5%, показват финалните Exit Poll резултати на Gallup International.

На второ място остава водената от Слави Трифонов "Има такъв народ" със 17%, а БСП заема третото с 16,8%.

Четвъртото място е за Демократична България с 10,6%, следвана плътно от ДПС с 10,4% от вота.

Над чертата са "Изправи се! Мутри, вън!" с 5,1%, както и ВМРО с 4,4%.

2% от българите пък са избрали опцията "Не подкрепям никого". 

Избирателната активност към 20:00 часа е 48,1%.

Така нито една партия не събира достатъчно гласове, за да сформира самостоятелно правителство.

Седем партии влизат в парламента и според прогнозните резултати на агенция "Алфа Рисърч" към 19 ч., представени по БНТ. Според данните ГЕРБ печели парламентарните избори с 25,7% от гласовете, на второ място е БСП със 17,6% от вота, а трета политическа сила е "Има такъв народ" с 15,2%. Сериозна борба има и за четвъртото място, като според агенцията на този етап то е за ДПС с 11%, а Демократична България събира 10,4%. "Изправи се! Мутри вън!" има 4,2% от вота, а последната партия, която изглежда прескача прага от 4% е ВМРО с точно 4,0%.

Избирателната активност е важна, защото ако е по-висока, ще намали тежестта на купения и контролирания вот, чийто дял експерти очакват да е значителен на тези избори. С него се обясняват и някои разлики между прогнозите на социологическите агенции и реалните резултати при последните няколко национални вота, както и на местните избори в София.

От друга страна, по-ниската активност може да намали шансовете на формациите, които са близо до бариерата за влизане в парламента, да я прескочат.

Парламентарните избори на 4 април са първите от дванадесет години насам редовни, а не предсрочни избори. За разлика от предишните избори, когато участваха 21 партии и коалиции, сега те са с девет повече. Значително по-голям брой са и кандидатите за депутати в партийните листи. Преди четири години те бяха 4718, а за тези избори - 6895. Това обаче не е единственото ново на тези избори.

Този вот се провежда в пика на епидемията и трябва да се спазват епидемичните мерки. Това означава, че в избирателните секции трябваше да се влиза със защитна маска, а пред помещението и в него избирателите трябваше да спазват отстояние от 1.5 метра.

За пръв път на тези избори можеше да се гласува по два начина - с хартиена бюлетина, а в секциите с над 300 избиратели - и с машина. Броят на секциите, където можеше да се упражни правото на вот машинно, е 9390. Машинното гласуване има едно предимство от гледна точка на гласуващия - че не може неволно бюлетината да се направи невалидна. Машината не може да приеме вариант, в който например си натиснал случайно две партии. 

Макар че тези избори са първите от дванадесет години насам редовни избори, през миналата година премиерът Бойко Борисов беше близо до принудителна оставка, след като поредица от скандали и влизането на прокурори в сградата на президентството предизвикаха продължителни национални демонстрации. Протестиращите искаха оставките на главния прокурор Иван Гешев и Борисов, обвинявайки ги във връзки с мафията – нещо, което и двамата отрекоха.

Transparency International класира през по-голямата част от последното десетилетие страната на последно място в ЕС в своя индекс за възприемане на корупцията. Самият ЕС също често критикува България заради неспособността ѝ да спазва върховенството на закона и съдебната независимост.

„Утвърждаването на върховенството на закона“ е приоритет на правителството, каза самото то в отговор на въпроси на международни медии. Властите твърдят, че предприемат мерки срещу организираната престъпност, изземват активи и организират проверки срещу видни политици и бизнес лидери. Но въпреки това няма забележителни присъди.

Критиците твърдят, че това са кампании, насочени към конкуренти и критици на правителството и онези, които се противопоставят на мощните олигарси, оказващи  влияние върху голяма част от икономиката. Неспособността да се справи с корупцията блокира България от присъединяването към Шенген, безпаспортната зона на ЕС, и забави кандидатурата ѝ за присъединяване към ERM-2, предшественик на приемането на еврото.

България е подкопана от липсата на „политическа почтеност“ в продължение на десетилетия, казa Джесика Ким, юрисконсулт на Министерството на правосъдието на САЩ, на онлайн събитие на 28 януари. „Към това добавяте олигархичното влияние, въпросите за конфликта на интереси, злоупотребата с държавните ресурси и липсата на медийна независимост и човек разбира защо България остава страната с най-висока корупция в ЕС“, казва тя, цитирана от Bloomberg.

Залогът за управлението на страната този път е особено голям, защото следващият кабинет ще разпредели почти 60 млрд. лв. - повече пари, отколкото България получи дотук за 14 години членство в ЕС.

Откакто дойде на власт през 2009 г., Борисов се сблъска с лични скандали, обвинения за връзки с организираната престъпност, улични протести и вражди с президента и някои от най-богатите хора в страната. Дори подаде оставка два пъти. Понастоящем страната е сред най-страдащите от пандемията на коронавируса в света, а икономиката пое сериозен удар.

И все пак Борисов умело  балансира интересите на нацията между историческия съюзник Русия, от който страната зависи енергийно, и Запада. Той „прегърна“ НАТО и ЕС, докато партньорите от бившия източен блок Унгария и Полша са в открит конфликт с Брюксел.

И въпреки че икономиката е малка, неговото правителство може да се похвали с ръст, надвишаващ средното за ЕС, едно от най-ниските нива на дълга в блока и малки бюджетни дефицити.

Борисов също така проведе кампания за поддържане на ниски данъци, подобряване на разпределението на еврофондовете и приемане на еврото през 2024 г., процес, който, заедно с присъединяването към Шенген беше забавен поради опасения, свързани с корупция.