Пандемията се управлява като здравния сектор – без визия

Следващият огромен проблем е финансовата оценка на дейностите в болничната помощ, които се финансират основно чрез клиничните пътеки. През 2018 г. от Министерството на здравеопазването обясниха, че нямат информация за разходите, които болниците правят за дадена процедура, лечение и т.н.; от повече от 10 години се опитват да съберат такава информация; до края на следващата година ще разполагат с нея.

Две години по-късно темата е напълно изчезнала от обществения дебат и продължава да не е ясно как се определя цената на различните клинични пътеки. Знаем обаче със сигурност, че някои от тях са подценени – същото се отнася и за пътеката за лечение на COVID-19 – докато други са надценени.

Не е изненада, че интересът към дадени специалности расте, а в други, например анестезиология, има недостиг на квалифицирани кадри. Нещо повече – клиничните пътеки не са инструмент за финансиране на дейности, а такъв за качество на лечението.

Следващото правителство бързо ще се изправи пред необходимостта от бързи и решителни мерки в здравеопазването. Най-належащите са свързани с овладяване на пандемията, ускоряване на процеса на ваксиниране и връщане на сектора към нормален начин на работа – възстановяване на плановия прием и намаляване на натоварването върху медиците в COVID-отделенията и спешната медицинска помощ.

Заедно с това обаче трябва да започне работа по хоризонтална и вертикална реформа на системата. Трябва да се засили капацитетът на извънболничната помощ, да се намали концентрацията на дейности в болничната помощ и да се облекчи финансовият натиск върху домакинствата при лекарствената терапия, особено за социално значими заболявания – около 74% от разходите за лекарства се плащат от джоба на пациентите.

Хоризонталната реформа означава да се осигури достъпна и качествена услуга в цялата страна, а не само в няколко големи центъра като София, Пловдив и Варна – налице са големи регионални различия при достъпа до лични лекари, лекари специалисти и др. (виж Карта: Население на един лекар) Не на последно място, най-накрая трябва да започне реформата при механизма за финансиране на болничната помощ.

Ако това не се направи, едва ли ще има някакъв катаклизъм – все пак системата си работи, просто не толкова добре, колкото може. По същия начин, по който необосновани решения за справяне с пандемията не са довели до срив в работата на здравната система или икономиката като цяло, но пък и не им помагат особено. Без стратегия и визия за справяне с пандемията или реформа в здравеопазването, просто носейки се по течението, ще гарантира, че икономиката и секторът ще продължат да работят. Но ние не искаме просто да работят, ние искаме да догоним развитите страни в ЕС и за тази цел е необходимо здравеопазването да предоставя по-добра услуга в сравнение с миналия ден, за да могат хората да не губят излишно време в болнични, бизнесът да работи спокойно, а оттам – стандартът и качеството на живот да се подобряват.
_________________________________
[1] Макар че трябва да се отбележи, че всички министри на здравеопазването са лекари, а Националният оперативен щаб също е съставен от лекари
[2] Същият аргумент се използва и за всякакви идеи за общинска децентрализация, включително на данъчни приходи