Климатолог: Кой ще плати сметката за зеления преход?

В понеделник Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) представи своя доклад за климатичните промени, спонсориран от Организацията на обединените нации (ООН).

"Докладът обобщава повече от 14 хиляди статии, но не казва нищо ново. Представя заключения, които са правени в годините назад от предишния доклад, който беше през 2013 г. Защитава зелената политика за постепенно ограничаване на производството на електроенергия от въглища и фосилни горива", посочи Симеон Матев.
Той смята, че това ще се постигне по-трудно, тъй като много се говори, а малко се прави.

„За последните осем години няма въведена официална политика за ограничаване на производството на електроенергия от замърсяващи източници – има приети планове, но не и действително предприети мерки“, потвърди климатологът.

Той подчерта, че проблемът с климатичните промени е свързан по-скоро със социалните неравенства, а не в такава степен с екологични политики.

„Много страни ще навредят на икономиката си, тъй като ще пострадат онези слоеве на населението, които са най-бедни и най-зависими. Цената на прехода от фосилна към зелена икономика ще бъде по-висока и това е причината да не се предприемат крайни действия, смята експертът.

Според него съществува климатична несправедливост – по-развитите държави, които са достигнали своя апогей на икономическо развитие, мислят „по-еко“.

„От друга страна по-изостаналите икономически страни се издържат от производства, които отделят по-вредни вещества“, обясни климатологът и напомни, че климатът не зависи само от човека, а по-скоро човекът зависи от климата.

По думите на Симеон Матев, факторите, които влияят при образуване на климата, са атмосферата, заобикалящата ни среда, водната обвивка на Земята, както и литосферата. „Всяка една промяна в компонент води и до промяна в климата. От тази гледна точка човекът влияе върху голямата част от изброените сфери", отбеляза той.

Климатологът все пак потвърди, че дейностите с най-голяма тежест по отношение на климатичните промени са свързани с енергетика, тъй като основната суровина са фосилните горива. Те от своя страна съдържат в себе си голям запас от въглероден двуокис и някои други парникови газове, които влияят правопропорционално на глобалната температура.

В доклада на ООН пише, че средната температура на повърхността на земята от 2011-2020 г. е била с 1,9 C над средните температури за периода 1850-1900 г.

"Това е притеснително от гледна точка на това, че климатичната система е крехка и 1 градус представлява много. През геоложката история на Земята температурата не е варирала в кой знае какви граници", коментира Матев.

Той предупреди, че ако не се вземат мерки и не се стопира глобалното затопляне, в рамките на следващите 150 години ще се "премине в друго измерение".

„Непосредствено ще се променят условията в земеделието, което в някои сфери може да е положително, а в други да доведе до глад. Екстремните метеорологични явления зачестяват и се проявява с по-голяма интензивност. Очаква се сухите и горещи вълни да бъдат по-дълготрайни, а валежите през летния сезон да са по-малко като дни. През юли, август и голяма част от септември трябва да сме готови за дълги засушавания, което ще повлияе на царевицата и слънчогледа“, изброи още от очакваните негативи вследствие на климатичните промени Матев.

Той отчете, че средната температура в София до момента през това лято е такава каквато е била в Сандански през изминалите 30 години. „В момента София има летния климат на Сандански“, каза още Симеон Матев.

Климатологът обяви, че никога България не е била толкова залесена, колкото преди 70-80 години, но качеството на горите не са с толкова добри качества – те са нискостеблени.

Как може да се избегне климатичната катастрофа? Ще получи ли световната икономика червен код? Има ли необходимост от енергийна подкрепа за енергийно бедните хора? Как да преустроим мелиоративната система на стопанството с повече възможности за поливане? Ще се увеличат ли районите в България, където ще се отглеждат маслини и киви и други топлолюбиви сортове? Ще се запазят ли късни пролетни и ранни есенни мразове? Как се защитава природата?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да видите тук.