АИКБ даде заявка да блокира нови преговори за минималната заплата

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) не приема предложението на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) за автоматично определяне на минималната работна заплата в България. Това се посочва в становище на работодателската организация.

От там напомнят, че принципно подкрепят замяната на административното определяне на размера на минималната месечна работна заплата и за изработването на механизъм за нейното определяне, който да даде предвидимост и стабилност на икономическата и бизнес средата. Но в същото време са с резерви към идеята да има формула, по която автоматично да се определя минималната работна заплата по механизма, предложен от МТСП.

От АИКБ описват аргументите си против предложението на екипа на Георги Гьоков и подчертават, че се застъпват за механизъм за договаряне на минималната работна заплата най-вече по икономически дейности. Имат готовност да обсъждат и други варианти, „стига те да бъдат изчистени от дефектите, които имат в момента“.

АИКБ настоява за договарянето на минималната работна заплата по икономически дейности като МРЗ бъде резултативна величина на тези преговори – за МРЗ за цялата икономика да се приеме най-ниската договорена стойност от преговорите по икономически дейности.

Що се отнася до предложението на МТСП от АИКБ посочват, че то е „припряно“ и „натрапва проста линейна зависимост между средната работна заплата и минималната месечна работна заплата за страната“, което според организацията е необосновано.

Организацията на индустриалците подкрепя възможността да се реферира медианната работна заплата (МедРЗ) във варианта МРЗ = 0,6хМедРЗ, а не към средната брутна работна заплата. Медианната работна заплата е по-адекватна - тя не се влияе нито от минималната работна заплата, нито от групите с високи доходи, които повишават средната брутна работна заплата (СРЗ) по несъразмерен начин, посочва се в становището.

СРЗ се влияе пряко от минималната работна заплата. Получава се „перпетуум мобиле“ – всяко повишаване на минималната работна заплата води до повишаване на средната брутна работна заплата, което пък води до последващо увеличаване на МРЗ и така нататък до свършека на света. В случай че използваме медианната работна заплата, подобен проблем няма да имаме, аргументира се Васил Велев, председател на АИКБ.

Според Велев предложениият вариант от АИКБ би трябвало да се прилага не „анблок“ за някаква „интегрална минимална работна заплата“, а по отделно за всяка една икономическа дейност. Не представлява никакъв технически проблем вместо да се смята за цялата страна, да се направят съответните изчисления за отделните икономически дейности и да се въведат минимални работни заплати по икономически дейности, пише Велев в становището.

Това според него би било много по-адекватно на реалното икономическо положение в отделните отрасли, браншове и икономически дейности в сравнение с МРЗ за цялата икономика, при която винаги ще има икономически дейности, за които минималната месечна работна заплата ще се окаже близка до средната работна заплата.

От АИКБ определят като „незадоволително състояние“ на предложенията на МТСП и правят уточнението, че за да преговарят по въпроса за минималната работна заплата, задължително условие, е незабавното премахване на мярката първите три дни от болничните да се плащат от работодателите.

Също така от АИКБ предлагат варианта да се реферира към средния процент на минималната работна заплата за страните от ЕС, които имат МРЗ от средната работна заплата в същите тези страни с уговорката, че и тази формула трябва да бъде „нормализирана“.