Решение ли е увеличението на минималната работна заплата?

От друга страна обаче заплащането, от гледна точка на работодателя, отговаря на минималното ниво на производителност на труда, което се очаква от работниците. Статистиките показват, че в много области българите имат по-ниска производителност спрямо останалите държави в ЕС. Но това не се дължи изцяло на служителите, а и на остарялата технология, с която често се налага да се работи. 

По данни на статистиката към 130 хил. души у нас работят на минимална работна заплата. Не може обаче да бъде даден отговор колко от тях получават такова заплащане, защото е редовна и законна практика у нас е служители да бъдат осигурявани на минимална заплата, а разликата до реалната заплата да бъде получавана чрез договор за допълнителни услуги, например.

Всъщност по данни на Националния статистически институт средната заплата в страната към края на юни е 789 лева. Най-висока средна заплата получават заетите в сектори като „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти“ (1 790 лева) и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия“ (1 524 лева).

Работещите в хотелиерството и ресторантьорството са сред най-зле заплатените според статистиката на НСИ. Средната месечна заплата в този сектор през второто тримесечие на годината е 540 лева.

Така че изчисленията за минималната работна заплата тепърва предстоят и спорът ще бъде решен в срещите на Националния съвет за тристранно сътрудничество в очертаващата се гореща есен. От досегашните изказвания пък е трудно да се прецени как ще бъде решен въпросът - синдикатите са твързо "за" ново увеличаване, работодателите - твърдо "против", а финансовият министър Петър Чобанов обясни, че увеличение може да има най-рано през 2014 година.