Решение ли е увеличението на минималната работна заплата?

От години синдикатите и бизнес организациите спорят за размера на минималната работна заплата. Няколко години, от 1 януари 2009 година, тя се задържа без промяна на ниво от 240 лева, но от септември 2011 година насам размерът й започна да се повишава – до 270 лева, след това през април 2012 година до 290 лева, а от началото на тази година и до 310 лева.

В последните седмици се засилва натискът от страна на синдикалните лидери от 1 октомври минималното заплащане за труда да достигне 340 лева. Към тези искания се включи и партията мандатоносител – БСП.

От Българската стопанска камара (БСК) обаче категорично се противопоставят на тази мярка. Икономическият ръст на страната тази година ще бъде слаб под 1% и увеличението на минималната работна заплата с 10% ще рефлектира върху малките и средните предприятия. Дори може да се стигне до освобождаване на служители и фалити, предупреждават от организацията.

В някои от водещите европейски икономики минимален размер на заплащането няма. Такива са Германия и Швеция, например. Като цяло в ЕС размерът на минималната работна заплата варира силно – от 1847 евро в Люксембург до 159 евро у нас, сочат данните на Евростат за юли 2013 година.

В държавите без правителствено регламентирано минимално заплащане има договорени прагове, но за отделни сектори и то е включено в колективните трудови договори.

БСК подкрепят подобно положение и у нас– да бъдат договаряни различни нива на минимално заплащане за отделни браншове. Преди месеци беше дискутирана и идеята за регионални прагове, тъй като статистиката показва, че малко хора в големите градове работят за минималното заплащане, но в малките градове и селата това не е така. Синдикатите обаче са против и обясняват защо – не може еднакъв труд, но положен в различни по големина населени места, да получават различни заплати.

Изпълнява ли ролята си минималната работна заплата?

Минималната работна заплата би трябвало да отразява онова ниво на заплащане, което може да мотивира даден човек да работи, т.е покрива неговите нужди. Според изчисленията за издръжката на живота у нас, изготвяни традиционно от КНСБ, през юни за един член на четиричленно семейство са необходими малко над 563 лева за покриване на разходи за храна, здравеопазване, образование и за почивка.

Това означава, че дори и увеличена минималната работна заплата съвсем не може да бъде наречена стимул за започване на работа. Всъщност доказателство за това са и останалите свободни работни места дори след обяви в бюрата по труда.