Петър Чобанов: Не разчитаме само на търсенето като фактор за ръста на БВП

През тези месеци показахме грижа за хората с ниски доходи, но и подадохме ръка на бизнеса, за да мисли и планира по-спокойно, отново да започне да инвестира и да разкрива работни места, e заявил министърът на финансите Петър Чобанов в интервю за „24 часа“, цитирано от Министерството на финансите.

Той допълни, че държавата е фискално стабилна, което доказват и предварителните данни за изпълнението на бюджета към 31 декември 2013 година. Според Чобанов „дефицитът на касова основа е под 2%, най-вероятно – 1,9 на сто“. Министърът продължава да вярва, че без актуализацията на бюджета щеше да има допълнително свиване на потенциала на икономиката за растеж. „Избрахме друг път и вече има данни, че сме били прави. За третото тримесечие на 2013 г. неизгладените сезонно данни показват икономически ръст от 1,5% на годишна база.“

По отношение на бизнеса „една от първите промени на режима по ДДС бе данъкът да се възстановява по поредност на постъпилите заявления, а не на произволен принцип от НАП“, коментира министър Чобанов и уточни, че „така прекъснахме порочната практика, някои фирми да получават по-бързо данъка от други“. Той допълни, че в края на миналата година е възстановен целия дължим ДДС, без тези суми, по които има действащи ревизии - близо 542 млн. лв., върнати на бизнеса през декември 2013 г., което е с над 300 млн. повече в сравнение с декември 2012 година. Невъзстановеното ДДС в края на 2013 г. е 240 млн. и е на най-ниското си ниво за последните 7 години.

Според Чобанов така за пръв път от години държавата започва на чисто с бизнеса в началото на годината. Той допълни, че ликвидността, която беше осигурена, доведе до това икономиката отново да заработи. Това намери своето отражение в повече от предварително очакваните данъчни приходи в края на годината. „Резултатите категорично опровергаха мрачните прогнози за това как не работят приходните администрации и че ще се възползваме от практики в близкото минало чрез задържане на ДДС да изпълним на хартия фискалните си цели“, подчерта той. Министърът на финансите припомни, че дори плащания по европейски проекти през последното тримесечие на годината не бяха спрени, „независимо, че бяхме наясно, че Европейската комисия няма да е в състояние да ни възстанови парите до края на годината, защото те са необходими за ликвидността на бизнеса“.

В края на 2013 г. по предварителни данни консолидираният държавен дълг е 14,1 млрд. лв. и намалява с 300 млн. лв. спрямо края на първото тримесечие на 2013 г., заяви още Чобанов. „Ние не само, че не сме увеличили общия дълг, но напротив – намалили сме го.“ Министърът на финансите коментира, че „в началото на 2014 г., с цел изглаждане на нетните касови потоци от и към бюджета и предвид концентрираните значителни плащания през януари, емисионната политика на Министерството на финансите предвижда емитирането на краткосрочни съкровищни бонове в първите месеци на годината“.

Министърът уточни, че за разлика от миналата година, когато емисията ДЦК, предназначена за изплащане на субсидиите на земеделските производители беше извънредна, през тази година емисиите са предварително обявени, като „целта е да се постигне по-голяма прозрачност и предвидимост при управлението на вътрешния държавен дълг както за държавата, така и за участниците на пазара на ДЦК“. Чобанов припомни, че от общо разчетените в бюджета за 2014-а 4,4 млрд. лв. постъпления от пласиране на нов дълг 1,3 млрд. лв. ще са за плащане на падежиращ дълг, а около 1,7 млрд. лв. ще са за осигуряване на средства за погасяване на доларовите глобални облигации през януари 2015-а. Останалите 1,4 млрд. лв. са за финансиране на бюджетния дефицит.

Макроикономическата стабилност на страната трябва да бъде съпроводена и с икономически растеж, но „не разчитам само на търсенето като фактор за увеличаването на БВП, а имаме намерение да провеждаме и активна политика по отношение на предлагането“, коментира още министърът на финансите. С такава цел беше създадена и публичната инвестиционна програма, насочена към стимулиране на бизнеса в регионите, за която са предвидени 500 млн. лева. Правилата и критериите, по които ще се селектират и одобряват проектите вече са ясни и Чобанов подчерта, че те са единственият фактор за одобрението или отхвърлянето на предложенията от общини и ведомства. Друга важна политика, подкрепяща предлагането, се реализира в образованието. За нея специално сме заделили 100 млн. лв. с които ще финансираме програми за подобряване качеството на образованието.