Каролев: Новият заем ще бъде ратифициран въпреки разгорещените дебати

Народното събрание ще ратифицира новия заем в размер на 8 млрд. евро въпреки разгорещените дебати. Това мнение изрази икономистът Владимир Каролев в ефира на Нова ТВ. Финансистът Стоян Александров също потвърди тезата, аргументирайки се със Закона за публичните финанси, който „заставя“ правителството да приеме бюджетна прогноза за тригодишен период.

„Ще продължим да харчим повече, отколкото събираме“, заяви Стоян Александров. Той припомни, че при дебатите за Бюджет 2015 г. е била обсъждана тригодишната прогноза. Тя предвижда дефицит от 3% за тази година и постепенното му намаляване до 2,5% през 2016 г. и до 2% през 2017 г. Финансистът коментира, че голяма част от разликата между приходите и разходите следва се покрие с нов дълг.

„Благоприятно сега е, че лихвените нива в световен мащаб са на исторически ниски нива и можем да рефинансираме стария дълг на по-добра цена от цената, по която е взет. Ако политиците решат да направят бюджет с излишък, ще имаме намаляване на дълга, няма да го увеличаваме”, коментира бившият финансов министър по темата.

Александров изказа една по-непопулярна теза. Той смята, че може да се емитира дълг с падеж до 2019 г. или до 2020 г., например, при малко по-високи лихви, но който дълг държавата да изкупи обратно впоследствие при по-благоприятни условия на пазарите. Според него за това не се говори в публичното пространство, „а преди сме го правили“, добави финансистът.

„България е единствената държава в Европейския съюз, в която се ратифицират сделките за поемане или рефинансиране на дълг“, изтъкна от своя страна Каролев. Той смята, че е „излишен шум“ да се коментира самата техника по емитирането на книжата.

„Факт е, че Горанов направи пиар грешка. Той трябваше да обиколи парламентарните групи, но не го направи“, посочи още Каролев. Според него 12 млрд. лв. от дълга ще отидат за рефинансиране на стари задължения, а останалите – за дефицити.

Александров коментира още, че навлизаме в дефлационно развитие, а един от възможните варианти за излизане от дефлацията, е намаляване на данъците, като посочи за пример Япония, където правителството ще намали корпоративния данък.

„Ние не можем да използваме този вариант“, каза обаче Александров. „Но друг инструмент за борба с дефлацията е държавното инвестиране в икономиката. Начин за държавно инвестиране е взимането на дълг. Но дългът не е страшен, а е важно как и къде ще ги инвестираме и какъв ще бъде ефектът.“