Банкери: Клиентите ще спечелят от партньорството ни с финтех компаниите

Това прогнозира главният изпълнителен директор на Пощенска банка Петя Димитрова на финансовия форум  „Иновации“, организиран от Асоциация Банка на годината, който събра на едно място банкери, финансисти, ИТ специалисти и представители на научната общност в лицето на УНСС и ВУЗФ.

„Плановете на финансовите институции са след една, две или три години това да се случи“, коментира тя. 

Димитрова напомни, че банките са институциите, на които клиентите имат доверие, и смята, че клоновете ще останат, но ще се дигитализират и ще се трансформират в новата среда.

„Клиентът няма нищо против да бъде описан и дигитализиран, ако това ще му улесни живота“, е мнението на главния изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. "Тенденциите в банковия сектор са все по-доволни клиенти. Това е валидно и за ерата на дигитализацията, която е средство клиентите да бъдат обслужени и да им се предложат продукти и услуги, които са по-добри.“

Според него някои банки са иновативни, а други са по-консервативни.

„Някои от тях ще успеят да вземат завоя към „новото нормално“, а някои други няма да могат“, посочи Хампарцумян.

Регулации и за финтех компаниите

Финтех компаниите искат да се конкурират с банките, но да са регулирани. Това мнение изказа основателят и изпълнителен директор на Parnima Consulting Софи Бертин.

“Банките виждаха във финтех компаниите конкуренти, но сега виждат партньор в тях. Човешкият фактор в банкирането не намалява. Това е така, защото хората все още искат да имат контакт с някого, когато използват дадени услуги. Освен това човешкият фактор не е само връзката между обслужването и клиента, а е всичко, стоящо зад него. Това са алгоритмите, които се пишат, системите, които обслужват банките“, каза още Бертин.

Георги Конов от компанията McKinsey, позиционирана в Дубай, цитира изследване, според което 52% от 100 от най-големите банки в света виждат във финтех компаниите партньор. Проучването показва, че кредитните институции имат дигитални стратегии и това партньорство за тях е приоритет, но не ексклузивитет.

„При регулации за финтех компаниите ще бъде защитен крайният потребител“, смята Кристоф Де Мил, изпълнителен директор „Финанси“ на СИБАНК.

Той е категоричен, че когато се появят нови играчи на пазара, услугите трябва да се ползват безопасно.

Изпълнителният директор на Банка ДСК Диана Митева обясни, че е на същото мнение като Де Мил, и подчерта, че дигитализацията е само средство да се подобрят услугите за клиентите.

Тя съобщи, че интересът на фирмите към електронните услуги е по-малък, отколкото при физическите лица, защото „отново се стига до защитата“.

По думите на изпълнителния директор на Първа инвестиционна банка Светослав Молдовански регулациите вече съществуват и „сме свидетели на краудфъндинга (crowdfunding, от англ. – групово финансиране), но липсва връзката как да се улесни процесът на комуникация, при който да се допуснат финтех компаниите до банковите услуги.

Той посъветва да се напишат нови правила и да се стандартизират системите, като препоръча да се предприемат мерки, за да се улесни процесът на дигитализация в България.

Дигитална услуга в чатбота

„Работим по чатбота, разработваме дигитални канали в системи като Messenger и Viber за разплащания в реално време между р2р участници в тези системи. Това е нещо различно, нетрадиционно и аз го наричам дигитална банкова услуга“, обяви Молдовански.

Пред Investor.bg банкерът прогнозира, че проектът ще се реализира максимум до година.

„Няколко са стъпките от технологии, които трябва да въведем поетапно, за да пуснем тази конкретна услуга“, каза Молдовански и се похвали, че Първа инвестиционна банка е пионер в тези услуги и след най-иновативните банки в страната, чиято цел е да срещне бизнеса с клиентите му, там където са потребителите – в приложенията за чат.

Нина Стоянова, подуправител на БНБ и ръководител на управление „Банково” и управление „Фискални услуги“, напомни, че европейска директива, която се отнася до контрола на платежните услуги, ще бъде въведане в България с нов Закон за платежните услуги и платежните системи.

Тя съобщи, че се очаква до средата на годината проектът да бъде изпратен в Министерството на финансите за внасяне в Министерски съвет, като Народното събрание трябва да го гласува до 13 януари 2018 г.

“В новия закон ще бъдат пренесени и текстовете на останалите директиви, регулиращи платежната инфраструктура и услуги – Директивата за окончателността на сетълмента, Втората директива за електронните пари и Директивата относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции”, изброи законите, които ще улеснят интеграцията на нашата страна към европейския пазар на плащанията, подуправителят на БНБ.