Промени в Закона за платежните услуги ще гарантират сигурността на плащанията

До 25 август трябва да приключи съгласуването по проекта на Закон за платежните услуги и платежните системи, чиято цел е да въведе в българското законодателство европейската директива за платежните услуги. Тя е свързана с въвеждането на два нови вида платежни услуги, извършвани изцяло в интернет среда – услуги по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка,и едновременно с това регулира дейността на доставчиците, които ги предлагат.

Целта на промяната е да повиши сигурността на плащанията на ползвателите на платежни услуги, която ще минава през установяване на идентичността на клиента, дори при отдалечен достъп и в интернет среда.

Законопроектът е публикуван в Портала на обществени консултации на Министерския съвет.

Сигурност за потребителите

Законопроектът предвижда промени по отношение на информационните изисквания и правата и задълженията на ползвателите и доставчиците на платежни услуги, в това число по-подробна уредба на вътрешната процедура за разглеждане на жалби и максимален срок за отговор до клиента. Доставчиците на платежни услуги се задължават да докладват на надзорните органи на инциденти, свързани със сигурността.

В директивата е разширен обхватът на платежните операции, дори когато само един от доставчиците е на територията на ЕС, като те се извършват във всички валути.

„Проектът има за цел осигуряване на по-благоприятна среда за пазарните участници и по-добро гарантиране на правата на ползвателите на платежни услуги при отчитане на промените, свързани с развитието на технологиите”, коментира преди време подуправителят на Българската народна банка  и ръководител на управление „Банково“ Нина Стоянова.

В мотивите на законопроекта се отбелязва, че с промените ще се повиши информираността на потребителите при откриване на платежна сметка за основни операции.

Доставчици на услуги

Ще се премахнат трудностите и ще се минимизира правната несигурност, които са свързани с упражняване на правото на свободно предоставяне на услуги в ЕС, пред дружество за електронни пари, което притежава и лиценз за платежна институция.

Към настоящия момент три платежни институции, лицензирани от БНБ, притежават и лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари, което поражда правна несигурност при предоставянето на платежни услуги, особено в други държави членки, пише в мотивите на законопроекта.

След оценка на въздействие с въвеждането на промени в Закона за платежните услуги и платежните системи се посочва, че ще бъдат преодолени трудности с откриването на платежна сметка в друга държава-членка на ЕС.

На места това се оказва дори невъзможно, което възпрепятства например достъпа на чуждестранните студенти, работещите и пребиваващите законно в ЕС до платежни сметки и извършването на плащания. Също така, на ниво ЕС е констатирано, че над 60 млн. души нямат достъп до платежна сметка, което ги прави икономически и социално неприобщени към единния пазар на ЕС, поради което е необходимо на тези лица да се гарантира достъпа до платежна сметка за основни операции.

Проучването в България показва, че регламентираният нов вид платежна сметка за основни операции, която бе въведена през 2016 г., остава малко използван: към 31 март 2017 г. има открити 305 броя сметки от този вид, на фона на общият брой на откритите платежни сметки в България към края на 2016 г., който е 15,23 милиона.

В тази връзка е необходимо предприемането на мерки за повишаване на информираността на потребителите и ползвателите на платежни услуги в България за ползите, които този вид платежна сметка им предоставя, препоръчват вносителите на законопроекта.

Спазването на финансовия закон ще подобри надеждността, устойчивостта и ефективността на платежните системи при сетълмента и ще ограничи системния риск, аргументират се те.

По-качествен сетълмент

Сред целите на законопроекта е да се подобри начина на извършване на паричен сетълмент по сделки с ДЦК от инвестиционни посредници.

След приемането на новия Закон за платежните услуги и платежните системи ще се предостави достъп на държавните органи до информационните системи на Централния кредитен регистър и Регистъра на банкови сметки и сейфове.

Парламентът трябва да гласува законопроекта до 13 януари 2018 г., за да спази крайния срок с въвеждане в българското законодателство на втората европейска директива за плащанията.

Промените в платежните услуги на ЕС се налагат след прогнози на Европейската комисия за ръст в обема на плащанията в световен мащаб, извършени чрез използване на мобилни телефони, които са най-бързо нарастващият метод от всички методи за плащане. От 171,5 млрд. долара през 2012 г. плащанията достигат до  617 млрд. долара през 2016 г., като годишният темп на растеж е повече от 37%.