България по пътя към еврозоната? Кога, ако не сега...

„Ако премахнем валутния борд и преминем към еврото, ограничението за харчове ще изчезне и нашите политици ще имат свободата да харчат много повече, отколкото сега. Защо това е опасно? Спомнете си харченето на гръцките политици през периода 2002-2008 г., което отвори огромен фискален дефицит и в крайна сметка доведе до една от най-катастрофалните фискални кризи в съвременната история на Европа. Ако приемем еврото, нашето правителство ще може активно да монетизира своя дълг, като продава държавни облигации, деноминирани в евро на частни банки, които след това могат да ги използват, за да получат заеми от ЕЦБ, за да увеличат своите банкови резерви, което от своя страна им позволява да увеличат нивото на кредитиране. Днес монетарната политика на ЕЦБ много повече вреди на страните в Еврозоната, отколкото им помага“, пише в своя статия пък икономистът Георги Вулджев от ЕКИП. Според него влизане в еврозоната означава и повишаване на риска от фискална криза.

„Каквото и да си говорим, българските държавници не са по-добри от гръцките. Ако погледнем което и да е изследване в качеството на българските институции, това ни става пределно ясно. Например, в индекса за икономическа свобода, изготвян всяка година от фондацията “Херитидж”, по показателите “интегритет на правителството” и “защита на частната собственост” България е много по-близо до оценката за Гърция, отколкото оценките за страни като Литва, Латвия и Естония. По тези показатели ние сме по-близо до всяка една от южноевропейските страни, чиято некомпетентна фискална политика (поддържаната от активна монетарна политика чрез ЕЦБ) ги вкарва в изключително тежки икономически и банкови кризи“, пише още Вулджев.

И така - решението по какъв път ще поеме България отново е в ръцете на политиците. Правителствата идват и си отиват, но перспективата за влизане в ERM II и оттам – в еврозоната, днес е по-реална от всякога. Може би наистина 20 години валутен борд стигат и е време за промени, защото в противен случай страната ни ще продължи да изостава твърде много с икономическото си развитие от своите партньори.

*Маастрихтски критерии:

1. Инфлация не по-голяма от 1.5% над средното за трите държави с най-ниска положителна инфлация в ЕС;
2. Бюджетен дефицит не повече от 3% от БВП;
3. Държавен дълг не повече от 60% от БВП;
4. Дългосрочни лихви, не по-високи от 2% над лихвите в 3-те страни членки с най-ниска инфлация;
5. Обменен курс, поддържан в границите на ERM II в продължение на поне 2 години.