ЕЦБ даде зелена светлина за промените в Законите за БНБ и за кредитните институции

Европейската централна банка даде зелена светлина за проектозакона за изменение на Закона за БНБ, както и за изменение на Закона за кредитните институции в контекста на заявеното искане на Бъглария за присъединяване към „чакалнята“ на еврозоната ERM II.

Оценката на ЕЦБ е поискана от финансовия министър Владислав Горанов съгласно процедурите, установени от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и от решение на Европейския съвет 98/415/EC1.

Припомняме, че само преди десетина дни ЕЦБ вече даде положителната си оценка върху двата закона, както и върху Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, като част от установяването на близко сътрудничество между банката и БНБ.

Според оценката на ЕЦБ по отношение на Закона за БНБ е правилно премахването на текстовете, според които член на Управителния съвет на Българската централна банка може да бъде освободен от поста си, ако не може да изпълнява задълженията си за повече от шест месеца. Нещо повече, ЕЦБ подкрепя текстовете в проектозакона, който променя второто основание за освобождаване на член на УС от длъжност, като сега това се отнася само до случаите при сериозно нарушение.

Положителна оценка се дава и на поправката в Член 44 на Закона за БНБ, която уточнява, че централната банка, гуверньорът и Управителният съвет трябва да бъдат независими и не трябва да търсят или приемат нареждания от национални институции, органи на ЕС или други администрации.

ЕЦБ одобрява още поправката на закона, според която БНБ вече няма да има право да кредитира държавни дружества, както и да закупува дългови инструменти от тях. Положително е, че списъкът с тези дружества е допълнен, за да включва централното правителство, регионалните, местните и други публични власти, други органи, управлявани от държавното право, публичните предприятия на други страни членки, както и институции и органи на ЕС.

И все пак се отбелязва, че забраната не трябва да важи за кредитирането на държавни и общински кредитни институции в спешни случаи при рискове за ликвидността, които може да засегнат стабилността на финансовата система. Отбелязва се, че мащабът на това изключение трябва да съответства на Договора на ЕС, с поред който подобна забрана не важи за държавни кредитни институции, които в контекста на осигуряването на резерви от централната банка, трябва да получат същото отношение като частните кредитни институции.

ЕЦБ допълва още, че макар забраната за парично финансиране да не позволява директно закупуване на дългове на публичния сектор, такива покупки на вторичния пазар по принцип са разрешени, стига те да не противоречат на целта на разпоредбите в Договора на ЕС. Затова Член 45(3) от Закона за БНБ трябва да бъде преформулиран, за да става ясно, че БНБ може да закупува дългови инструменти „директно“ от съответните дружества от публичния сектора, а споменаването на първичния или вторичния пазари да бъде изтрито.

Що се отнася до Закона за кредитните институции, ЕЦБ одобрява изясняването на детайлите по макропруденциалния инструментариум. Целите на проектозакона съответстват и на принципите, очертани в Препоръка ESRB/2013/1 на Европейския съвет за системен риск по непосредствените цели и инструменти на макропродунциалната политика, особено що се отнася до целта да се смекчи и избегне прекомерен ръст на кредитите и задлъжнялост.

От гледна точка на финансовата стабилност ЕЦБ приветства прилагането на законодателна рамка за мерките, които се отнасят до кредитополучателите. ЕЦБ одобрява факта, че БНБ може да активира част или всички споменати инструменти, с което да отговори гъвкаво и пропорционално на потенциалните рискове за финансовата стабилност. Европейската централна банка обаче отбелязва, че е важна изчерпателна количествена оценка за въздействието, за да се удостовери ефектът и целесъобразността на новите инструменти, когато те бъдат активирани.