ИПИ: В Бюджет 2020 се губи ефективността на разходите

В Бюджет 2020 трябваше да са заложени приоритетите на правителството с ефективност на разходите и увеличение на частните инвестиции в предлагането на публични услуги. Това коментира по повод финансовата рамка на най-важния закон за държавата Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика. За 17-та поредна година ИПИ представя виждането си за алтернативен държавен бюджет с ниски данъци и предизвиква експертна дискусия в каква посока трябва да се промени.

“За пръв път след кризата правителството предлага бюджет с баланс на приходите и разходите за 2020 г.”, напомни икономистът и посочи, че правителството се базира на макроикономическата прогноза от есента – минимално увеличение на износа, ниска инфлация и безработица.

Според него обаче тази прогноза е противоречива, защото Световната банка и МВФ също очакват промени в световната и европейската икономика, които ще рефлектират върху България. Ще има намаляване на икономическата активност и това ще се усеща в повече в приходите, отколкото в разходите.

Къде да са приоритетите

“Ако има пренаписване на правилата, то това ще засегне всички, страните ще трябва да се адаптират, особено тези в Еврозоната. Не виждаме в катастрофичен мащаб криза, подобна на тази от 2008 г.“, успокои той.

По думите му рисковете са в търговската война между САЩ и Китай. „Еврозоната е изложена  до относителна голяма степен на шокове от външната конюнктура при застаряващото население в Европа при влошено образование, с висок публичен дълг“, изброи проблемите, отразени в негативния сценарий на ИПИ, Богданов.

За България той очаква възможните негативни ефекти да се отразят на експортно ориентираните предприятия,  които да увеличат несъбираемите си вземания, което означава по-ниско производство, по-малко работна ръка и потребление.

За реализация на оптимистичния сценарий на ИПИ може да допринесе ниската задлъжнялост на домакинствата.  Но при догонваща икономика като българската  трудно може да се направи прогноза какъв ще е икономическият растеж. “Това са дългосрочни трендове, които не е задължително да бъдат спрени от някакво влошаване на конюнктурата”, смята Богданов и изтъкна, че България е догонваща страна и като такава е част от голям пазар.

В ИПИ са категорични, че в Бюджет 2020 трябваше да има приоритети на правителството, които засягат разходните програми, защото някои от тях не отговарят на критериите. За пример Лъчезар Богданов даде доклади на Сметната палата, в които за 46% от 966 доклада, изводът е за недобре похарчени публични средства,  необосновани разходи, липса на квалифициран персонал и недостатъчни контролни механизми.

Икономистът напомни, че  за поредна година се забравя за приватизация на БДЖ, ВиК, Топлофикация и Български пощи.

Прозрачен, колко прозрачен бюджет

„Притеснявам се, че се внася един бюджет, а се прави друг дебат“, смята старши икономистът в ИПИ Петър Ганев и напомни за вълненията в последните дни за болничните и втората пенсия, което е „успиващо“. Той потвърди, че фокусът в правителствения бюджет, с ръст на разходите, е върху доходите, като се отделят повече пари за образование, здравеопазване, отбрана и сигурност без необходимите реформи.

Експертите от ИПИ са категорични, че в Бюджет 2020 трябва да има буфер, който да го направи по-прозрачен.

Петър Ганев повдигна въпроса за намаляването на данъци, което не се е случвало отдавна. Въпреки че проектът на Министерство на финансите предвижда да няма промяна в данъчната система, от ИПИ предложиха данъците да намалеят, а други да се премахнат като например отпадане на облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните премии, както и на някои данъчни облекчения.

Мнението на бизнеса

Добрин Иванов от АИКБ оцени добрите страни  на Бюджет 2020, който запазва данъчния модел, има добра макроикономическа рамка и реалистични прогнози за пазара на труда.

Пак за финансовата децентрализация

От ИПИ предупредиха, че въпреки липсата на промяна на данъците в бюджета, е възможно да има увеличение на местните данъци.

“Най-вероятно ще видим вдигане на местните данъци през 2020-2021 г. Причина за това е, че те се вдигат обикновено след избори, както стана и през 2016-2017 г.”, каза Ганев. Като други условия това да се случи, експертът изчисли липсата на средства, както и желанието да се постигне ефект в първите години на мандата.

Икономистите предлагат 2% от подоходното облагане да постъпва в общините като бюджет. Тези 2% ще се равняват на 876 млн. лева, които биха позволили да се направи качествена промяна в разпределението на изравнителната субсидия и за разпределението на субсидията за капиталови разходи.

При осигуряването те предложиха да се направят промени, които да дадат повече свобода и избор на гражданите. Така 2% от здравните осигуровки ще отиват към частни дружества.

“През последните години много се говореше за реформа при здравеопазването, за да се разбие монопола на Здравната каса, но без резултат – нито има реформа, нито има план за реформа”, твърди Ганев. Той допълни, че това е сфера, която в момента е най-податлива и отворена за реформи.

“За пръв път се предлага бюджет, който да е баланисиран, въпреки че през последните 2-3 години имаме излишък”, допълни икономистът. Той пресметна, че въпреки това очакванията са тази година да завърши с дефицит.

“Интересно е какво ще се случи през декември, за да се стигне до дефицит, след като самолетите вече са платени и все още сме на излишък”, каза експертът и коментира, че се окачват сериозни харчове, за да се постигне заложеното в ревизията на бюджета.