„Бюджетът все по-малко се използва като инструмент за провеждане на политика в различни сектори и се е превърнал в едно механично упражнение, което просто се репликира година за година“, заяви пред БНР Калоян Стайков, експерт от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Днес ИПИ представя своя алтернативен държавен бюджет, съпътстван с широка дискусия на експерти.
Според Стайков в бюджетите на държавата липсва анализ за ефекта от програмите и за това дали постигат целите си. Програмното бюджетиране е един от инструментите, които могат да помогнат, смята той.
„Виждаме абсолютно прекратяване на всякакви процеси за приватизация, за концесиониране. Виждаме редица реформи, които бяха тотално спрени в различни сектори. Единствено чуваме обещания за такива реформи, но в крайна сметка нищо не се случва. Нашите предложения се опитват да разбият този тип на работа“, обясни Стайков.
Той посочи какво предлага алтернативният бюджет на ИПИ.
„Първо обръщане на тенденцията при приходите, т.е. предлагаме мерки за намаляване на данъчно-осигурителната тежест, вместо нейното увеличаване. Друго много важно – за да получават и гражданите, и бизнесът адекватни услуги от страна на администрацията, заплатите и условията на труд там трябва да са много по-добри. За целта трябва да се направи преструктуриране“.
„Друго наше предложение е да се направи реална реформа там, за да може да се подобрят условията и да се увеличат заплатите. Предлагаме осигурителни промени – намаляване на осигуровките за пенсии с 2%, така че да се облекчи напрежението на пазара на труда“.
„Друго важно нещо е започване на здравна реформа, като се прехвърлят 2% от осигуровката към частни здравни фондове. Даване на повече свобода на местната власт, като се прехвърлят 2% от подоходния данък към общините“.
Калоян Стайков коментира и идеята на управляващите първият ден от болничния да не се плаща.
„За да решим един малък и сравнително ограничен проблем като обхват, ние на практика ще накажем цялата система – всички осигурени, което ще има точно обратния ефект. Това е предложение, което по-скоро ще навреди на работодателите, отколкото да им помогне“.
Според него усилията трябва да се насочат към решаване на проблема.


Почти 19 години работа за собствен дом: Къде в Европа жилищата са най-недостъпни?
Кои са най-опасните храни на крак през лятото
Стоянович: Храним се по начина, по който мислим - с отпадъци
Рекордните жеги в Европа водят до ръст на животозастрашаващите спешни случаи
Калфин: Бюджетът не носи изненади, плащаме цената на години безотговорно управление
Информация от анализатор е била пропусната при удара на САЩ по училище в Иран
Световното първенство и глобализацията печелят от играчите от диаспората
Екстремните жеги се превръщат в по-голяма заплаха за храните от войната
Си Дзинпин притиска Япония с ограничаване на износа на важни суровини
Европа избегна криза с авиационно гориво преди летния туристически сезон
Fiat 500 Coupe Zagato: Уникатът, който изпревари времето си
Toyota превръща „стария“ RAV4 в офроудър
Citroën превърна C3 Aircross в подводница на колела
Изненада: Ford оглави класация за качество
Китайските производители отнеха големия коз на японците
1430 за загинали, над 50 000 са в неизвестност след земетресенията във Венецуела
Димитър Манолов: Това е бюджет на инерцията
Николай Василев към властта: Некадърност, страх и мързел! Изхвърлете този бюджет
7 знака, че живеете в „тих развод“
Нощни акции срещу шума в София, ще проверяват обекти след 23:00 часа
преди 6 години Най-лошата последица от стопанските процеси са щетите от дългови кризи.Сега бюджетът се приема при централна банка, която емитира пари без противодействие срещу най-лошата последица.При наличие на фаталната грешка на централната банка, при всякакъв вариант на бюджета е с нарастващи щети.При запазване на банковата грешка, колкото по-добре се изпълнява приетия бюджет толкова повече са нанесените щети. За бюджет на държава за устойчив държавен просперитет е необходимо централната банка да емитира пари с противодействие срещу най-лошата последица. отговор Сигнализирай за неуместен коментар