„Бюджетът все по-малко се използва като инструмент за провеждане на политика в различни сектори и се е превърнал в едно механично упражнение, което просто се репликира година за година“, заяви пред БНР Калоян Стайков, експерт от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Днес ИПИ представя своя алтернативен държавен бюджет, съпътстван с широка дискусия на експерти.
Според Стайков в бюджетите на държавата липсва анализ за ефекта от програмите и за това дали постигат целите си. Програмното бюджетиране е един от инструментите, които могат да помогнат, смята той.
„Виждаме абсолютно прекратяване на всякакви процеси за приватизация, за концесиониране. Виждаме редица реформи, които бяха тотално спрени в различни сектори. Единствено чуваме обещания за такива реформи, но в крайна сметка нищо не се случва. Нашите предложения се опитват да разбият този тип на работа“, обясни Стайков.
Той посочи какво предлага алтернативният бюджет на ИПИ.
„Първо обръщане на тенденцията при приходите, т.е. предлагаме мерки за намаляване на данъчно-осигурителната тежест, вместо нейното увеличаване. Друго много важно – за да получават и гражданите, и бизнесът адекватни услуги от страна на администрацията, заплатите и условията на труд там трябва да са много по-добри. За целта трябва да се направи преструктуриране“.
„Друго наше предложение е да се направи реална реформа там, за да може да се подобрят условията и да се увеличат заплатите. Предлагаме осигурителни промени – намаляване на осигуровките за пенсии с 2%, така че да се облекчи напрежението на пазара на труда“.
„Друго важно нещо е започване на здравна реформа, като се прехвърлят 2% от осигуровката към частни здравни фондове. Даване на повече свобода на местната власт, като се прехвърлят 2% от подоходния данък към общините“.
Калоян Стайков коментира и идеята на управляващите първият ден от болничния да не се плаща.
„За да решим един малък и сравнително ограничен проблем като обхват, ние на практика ще накажем цялата система – всички осигурени, което ще има точно обратния ефект. Това е предложение, което по-скоро ще навреди на работодателите, отколкото да им помогне“.
Според него усилията трябва да се насочат към решаване на проблема.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата
преди 6 години Най-лошата последица от стопанските процеси са щетите от дългови кризи.Сега бюджетът се приема при централна банка, която емитира пари без противодействие срещу най-лошата последица.При наличие на фаталната грешка на централната банка, при всякакъв вариант на бюджета е с нарастващи щети.При запазване на банковата грешка, колкото по-добре се изпълнява приетия бюджет толкова повече са нанесените щети. За бюджет на държава за устойчив държавен просперитет е необходимо централната банка да емитира пари с противодействие срещу най-лошата последица. отговор Сигнализирай за неуместен коментар