„Бюджетът все по-малко се използва като инструмент за провеждане на политика в различни сектори и се е превърнал в едно механично упражнение, което просто се репликира година за година“, заяви пред БНР Калоян Стайков, експерт от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Днес ИПИ представя своя алтернативен държавен бюджет, съпътстван с широка дискусия на експерти.
Според Стайков в бюджетите на държавата липсва анализ за ефекта от програмите и за това дали постигат целите си. Програмното бюджетиране е един от инструментите, които могат да помогнат, смята той.
„Виждаме абсолютно прекратяване на всякакви процеси за приватизация, за концесиониране. Виждаме редица реформи, които бяха тотално спрени в различни сектори. Единствено чуваме обещания за такива реформи, но в крайна сметка нищо не се случва. Нашите предложения се опитват да разбият този тип на работа“, обясни Стайков.
Той посочи какво предлага алтернативният бюджет на ИПИ.
„Първо обръщане на тенденцията при приходите, т.е. предлагаме мерки за намаляване на данъчно-осигурителната тежест, вместо нейното увеличаване. Друго много важно – за да получават и гражданите, и бизнесът адекватни услуги от страна на администрацията, заплатите и условията на труд там трябва да са много по-добри. За целта трябва да се направи преструктуриране“.
„Друго наше предложение е да се направи реална реформа там, за да може да се подобрят условията и да се увеличат заплатите. Предлагаме осигурителни промени – намаляване на осигуровките за пенсии с 2%, така че да се облекчи напрежението на пазара на труда“.
„Друго важно нещо е започване на здравна реформа, като се прехвърлят 2% от осигуровката към частни здравни фондове. Даване на повече свобода на местната власт, като се прехвърлят 2% от подоходния данък към общините“.
Калоян Стайков коментира и идеята на управляващите първият ден от болничния да не се плаща.
„За да решим един малък и сравнително ограничен проблем като обхват, ние на практика ще накажем цялата система – всички осигурени, което ще има точно обратния ефект. Това е предложение, което по-скоро ще навреди на работодателите, отколкото да им помогне“.
Според него усилията трябва да се насочат към решаване на проблема.


Над 50 000 бебета са се родили у нас през 2025 г.
Асен Личев: Европа пресъхва, а чиновниците още пишат доклади
България е на опашката в ЕС по брой коли, но начело на класацията по най-стари автомобили
Близо 900 000 са младежите в България, една трета от тях работят
Изкуственият интелект тласка енергийния сектор към нова вълна от сделки
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 1
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 3
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 2
Уенди Шърман: Иран може да контролира Ормузкия проток завинаги
Cybertruck стана количка с дистанционно в безумен проект
Проблем блокира шофьори и пътници в хибриди на Lexus и Toyota
Jaguar показа интериора на електрическия Type 01
Nissan създаде оръжие срещу аквапланинга
BMW вече рециклира над 50% от старите автомобили
Брад Пит призна: отново пие алкохол след години на трезвеност
Брад Пит искал да се самоубие
Новолунието в Лъв променя живота на част от зодиите
Епидемията от ебола в ДР Конго може да стане най-смъртоносната в историята
Лицензът за дружествата на "Лукойл" у нас е удължен до 29 октомври
преди 6 години Най-лошата последица от стопанските процеси са щетите от дългови кризи.Сега бюджетът се приема при централна банка, която емитира пари без противодействие срещу най-лошата последица.При наличие на фаталната грешка на централната банка, при всякакъв вариант на бюджета е с нарастващи щети.При запазване на банковата грешка, колкото по-добре се изпълнява приетия бюджет толкова повече са нанесените щети. За бюджет на държава за устойчив държавен просперитет е необходимо централната банка да емитира пари с противодействие срещу най-лошата последица. отговор Сигнализирай за неуместен коментар