Брутният външен дълг на България (частен и държавен) намалява като част от брутния вътрешен продукт (БВП). Към края на март 2020 г. дългът възлиза на 33,495 млрд. евро, което е годишен спад с 2,2% (738,3 млн. евро).Така той представлява 51,5% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
В сравнение с края на 2019 г. брутният външен дълг е по-малък с 1,7% (576,2 млн. евро), изчисляват от централната банка.
Към 31 март дългосрочният дълг е 25,705 млрд. евро и за една година се понижава със 197 млн. евро (0,8%), но в сравнение с края на 2019 г. той нараства с 58,1 млн. евро (0,2%).
Краткосрочните външни задължения възлизат на 7,790 млрд. евро (12% от БВП) и намаляват с 634,3 млн. евро (7,5%) спрямо края на 2019 г. (13,9% от БВП) и с 541,3 млн. евро (6,5%) в сравнение с година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление към 31 март е 5,375 млрд. евро (8,3% от БВП) и намалява с 52 млн. евро (1%) в сравнение с края на декември миналата година и с 62,1 млн. евро (1,1%) на годишна база.
Външните задължения на банките в края на март достигат 4,326 млрд. евро (6,7% от БВП), като намаляват за три месеца с 574,6 млн. евро (11,7%) и с 291,9 млн. евро (6,3%) за една година.
Задълженията в чужбина на бизнеса и домакинствата са 10,476 млрд. евро (16,1% от БВП) и намаляват на тримесечна и годишна база съответно с 37,6 млн. евро (0,4%) и с 255,7 млн. евро (2,4%).
В края на март 2020 г. вътрешнофирменото кредитиране е 13,316 млрд. евро (20,5% от БВП), което е с 88 млн. евро (0,7%) повече в сравнение с края на 2019 г., но се понижава за една година със 128,6 млн. евро (1%).
През първото тримесечие на тази година полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 841 млн. евро (1,3% от БВП), при 1,691 млрд. евро (2,8% от БВП) преди година. От тях 39,3 млн. евро (4,7% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 323,6 млн. евро (38,5%) за сектор Банки, 173,5 млн. евро (20,6%) за Други сектори, а 304,6 млн. евро (36,2%) са вътрешнофирмено кредитиране, показва банковата статистика.
В периода от януари до март извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 1,088 млрд. евро (1,7% от БВП) при 1,472 млрд. евро (2,4% от БВП) за същия период на миналата година.
Нетният външен дълг към 31 март е отрицателен в размер на 3,099 млрд. евро (4,8% от БВП), като намалява с 938,1 млн. евро (43,4%) спрямо края на 2019 г. (отрицателна стойност от 2,161 млрд. евро, 3,6% от БВП). Понижението се дължи както на намалението на брутния външен дълг (с 576,2 млн. евро, 1,7%), така и на увеличението на брутните външни активи (с 362 млн. евро, 1%).
Нетният външен дълг намалява с 1,422 млрд. евро (84,8%) спрямо март 2019 г. (отрицателна стойност от 1,677 млрд. евро, 2,8% от БВП).


Утре е обявен код за опасно горещо време в цяла България
Утре и на 4 юли предстои придвижване на военна техника по републиканските пътища
От 1 автуст допълнителни лаборатории ще изследват пробите на шофьорите за наркотици
18-годишен шофьор загина в катастрофа
Германия отчете най-топлата си нощ
Изкуственият интелект може да оскъпи живота ти, без да разбереш защо
Европа има 6 млрд. причини за нов налог върху купувачите в интернет
Без дипломация, моля, ние сме американци
Европейските оръжейни компании са пред нов фронт от проблеми
AI супербалонът е готов да се спука, предупреждават хедж фондове в Китай
Блестящ и спокоен, Никола Цолов взе четвърта победа за сезона
Малък стикер на стъклото спасява човешки животи
Механичните скорости се оказват полезни за шофьора
Mercedes поиска от служителите си повече работа за... без пари
Toyota Classic - най-рядката кола на марката с дизайн от 30-те
Месечна прогноза: Очаква ни парещ юли, температурите стигат 40°С
14-годишно дете колабира на връх "Ботев"
Религията се връща в училища в САЩ, но много са против
Петкова: Посоката, в която управляващите тласкат страната, е един омагьосан кръг
В кадър: "Славия" изпрати в последния им път двете деца, загинали на "Тракия"
преди 6 години Да сега е времето за рестартиране на българската икономика,но парите трябва да се инвестират в производства ,които са ефективни в бъдеще----това автоматично означава, че не трябва да се строи какъвто и да е АЕЦ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Сега е времета за рестартиране на българската икономика.Тъй като най-важното е осигуряването на енергийната сигурност на държавата ,тези милярди трябва да се инвестират за изграждане на атомната електроцентрала в Белене?Второ ще трябват поне 1 милярд за селското стопанство- възстановяване на поливните съоръжения /канали ,тръбопроводи ,помпени станции/ увеличаване на поливните площи и увеличаване на животновъдните ферми? Трето ще трябват 1 млд за подмяна на водоснабдителната канализация в селищата и между тях,изграждане на нова ,там където няма и изграждане на пречиствателни станции ,за да се подобри живота на хората и да се използва водата за напояване?Да сега е времето за рестартиране на българската икономика,но парите трябва да се инвестират в производства ,които са ефективни в бъдеще. отговор Сигнализирай за неуместен коментар