Брутният външен дълг на България (частен и държавен) намалява като част от брутния вътрешен продукт (БВП). Към края на март 2020 г. дългът възлиза на 33,495 млрд. евро, което е годишен спад с 2,2% (738,3 млн. евро).Така той представлява 51,5% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
В сравнение с края на 2019 г. брутният външен дълг е по-малък с 1,7% (576,2 млн. евро), изчисляват от централната банка.
Към 31 март дългосрочният дълг е 25,705 млрд. евро и за една година се понижава със 197 млн. евро (0,8%), но в сравнение с края на 2019 г. той нараства с 58,1 млн. евро (0,2%).
Краткосрочните външни задължения възлизат на 7,790 млрд. евро (12% от БВП) и намаляват с 634,3 млн. евро (7,5%) спрямо края на 2019 г. (13,9% от БВП) и с 541,3 млн. евро (6,5%) в сравнение с година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление към 31 март е 5,375 млрд. евро (8,3% от БВП) и намалява с 52 млн. евро (1%) в сравнение с края на декември миналата година и с 62,1 млн. евро (1,1%) на годишна база.
Външните задължения на банките в края на март достигат 4,326 млрд. евро (6,7% от БВП), като намаляват за три месеца с 574,6 млн. евро (11,7%) и с 291,9 млн. евро (6,3%) за една година.
Задълженията в чужбина на бизнеса и домакинствата са 10,476 млрд. евро (16,1% от БВП) и намаляват на тримесечна и годишна база съответно с 37,6 млн. евро (0,4%) и с 255,7 млн. евро (2,4%).
В края на март 2020 г. вътрешнофирменото кредитиране е 13,316 млрд. евро (20,5% от БВП), което е с 88 млн. евро (0,7%) повече в сравнение с края на 2019 г., но се понижава за една година със 128,6 млн. евро (1%).
През първото тримесечие на тази година полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 841 млн. евро (1,3% от БВП), при 1,691 млрд. евро (2,8% от БВП) преди година. От тях 39,3 млн. евро (4,7% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 323,6 млн. евро (38,5%) за сектор Банки, 173,5 млн. евро (20,6%) за Други сектори, а 304,6 млн. евро (36,2%) са вътрешнофирмено кредитиране, показва банковата статистика.
В периода от януари до март извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 1,088 млрд. евро (1,7% от БВП) при 1,472 млрд. евро (2,4% от БВП) за същия период на миналата година.
Нетният външен дълг към 31 март е отрицателен в размер на 3,099 млрд. евро (4,8% от БВП), като намалява с 938,1 млн. евро (43,4%) спрямо края на 2019 г. (отрицателна стойност от 2,161 млрд. евро, 3,6% от БВП). Понижението се дължи както на намалението на брутния външен дълг (с 576,2 млн. евро, 1,7%), така и на увеличението на брутните външни активи (с 362 млн. евро, 1%).
Нетният външен дълг намалява с 1,422 млрд. евро (84,8%) спрямо март 2019 г. (отрицателна стойност от 1,677 млрд. евро, 2,8% от БВП).


Един час повече сън: Кога връщаме часовниците назад
Експерт: Хазартът трябва да се забрани тотално, но постепенно
Йотова: Позицията ни не бе застъпена в разпространената от Киев декларация
Стефан Белчев: Вътрешното потребление на горива е напълно гарантирано
Борисов с остро предупреждение: Хем хората обедняват, хем задлъжняват
Безплодната среща между Тръмп и Си Дзинпин тревожно напомня за 30-те години
Водещи централни банки водят двойствена монетарна политика
Иран няма да смекчи исканията си, след като САЩ отхвърлиха предложението му
Космосът трябва да бъде последната граница, а не поредното сметище
Агент на OpenAI в защитена среда е получил достъп до интернет
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
Сбогом на легналите полицаи - идва ново оръжие срещу високата скорост
Porsche патентова автоматик с фалшив педал на съединителя
Йотова: Речта ми в ООН беше приета изключително добре, думите ми са чути
Михайло Федоров създава "Армия от роботи" ВИДЕО
Със специално молитвено последование посрещнаха патриарх Даниил във Витлеем
Нова жертва на Пътя, този път край Пловдив
Светослав Бенчев: Пропан-бутана ще поевтинее с около 4-5 цента
преди 6 години Да сега е времето за рестартиране на българската икономика,но парите трябва да се инвестират в производства ,които са ефективни в бъдеще----това автоматично означава, че не трябва да се строи какъвто и да е АЕЦ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Сега е времета за рестартиране на българската икономика.Тъй като най-важното е осигуряването на енергийната сигурност на държавата ,тези милярди трябва да се инвестират за изграждане на атомната електроцентрала в Белене?Второ ще трябват поне 1 милярд за селското стопанство- възстановяване на поливните съоръжения /канали ,тръбопроводи ,помпени станции/ увеличаване на поливните площи и увеличаване на животновъдните ферми? Трето ще трябват 1 млд за подмяна на водоснабдителната канализация в селищата и между тях,изграждане на нова ,там където няма и изграждане на пречиствателни станции ,за да се подобри живота на хората и да се използва водата за напояване?Да сега е времето за рестартиране на българската икономика,но парите трябва да се инвестират в производства ,които са ефективни в бъдеще. отговор Сигнализирай за неуместен коментар