БНБ: Пандемията може да повлияе на качеството на активите

Занапред главният риск пред банковия сектор се състои в това, че пандемията може да пречупи тенденцията за подобряване на качеството на активите. По-големите провизии по кредити, по-нататъшният натиск върху нормата на печалба и вялото търсене на кредити ще отслабят доходността. Това коментира подуправителят на Българска народна банка (БНБ) и член на Надзорния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Радослав Миленков в надзорния бюлетин на ЕЦБ.

По думите му обаче системата ни е силна благодарение на високата капиталова позиция, която Миленков очаква да остане достатъчна, дори да възникнат рискове, и благодарение на стабилната си структура на финансиране въз основа на депозити, която осигурява изобилие от ликвидност.

От БНБ отчитат, че родният банков сектор поддържа големи капиталови и ликвидни буфери, изцяло в съответствие с консервативния надзорен подход. „Банките ни имат традиционни бизнес модели, но успяват да обслужват нуждите на предприятията и домакинствата в бързо развиваща се и високотехнологична среда. През последните няколко години намалихме значително необслужваните кредити, но те все пак остават основен източник на риск и тема, върху която е силно съсредоточено надзорното внимание“, каза още Миленков.

Според него при върхови стойности на печалбите през 2019 г. банковият сектор влезе в периода на пандемията от COVID-19 в добро финансово състояние – като цяло банките бяха в по-добра форма, отколкото през 2008 г.

„Все пак трябваше да приложим мерки, за да запазим системата стабилна и да осигурим по-нататъшното кредитиране на домакинствата и предприятията, включително посредством мораториуми върху погасяването на кредити. Макар че след изтичането на мораториумите кредитите на някои кредитополучатели в крайна сметка ще станат необслужвани, не очаквам да настъпят сривове“, каза още подуправителят на БНБ. 

Относно участието на България в европейския банков надзор Миленков обясни, че това несъмнено е предизвикателство както за българската банкова система, така и за БНБ като институция. „Очаквам, че ще постигнем допълнителна синергия между БНБ и ЕЦБ, и че последователният надзорен подход ще бъде от полза за местната банкова система. Ние работим в по-тясно сътрудничество и вече имаме достъп до обширните надзорни познания, придобити в европейския банков надзор през последните няколко години. Това ни позволява да прилагаме различни подходи към критично важни банкови въпроси. Не виждам никакви конкретни предизвикателства пред българските дъщерни дружества на банкови групи от ЕС. Европейският банков надзор вече има влияние върху тях, тъй като техните предприятия майки работят в тясно сътрудничество със съвместните надзорни екипи“, обясни Миленков. Той подчерта, че присъединяването ни към европейския банков надзор е ключова стъпка за България по пътя към приобщаването на българския банков сектор към европейската финансова инфраструктура.

На въпрос дали очаква тенденцията на засилена банкова консолидация да продължи, Миленков посочи, че процесът няма да спре дори и в условията на сегашната криза. „Световната банкова система далеч предхожда пандемията от холера, от испански грип, от SARS и COVID-19. Тя умее да реагира и да се приспособява. Редица фактори обуславяха банковата консолидация през последните години, тъй като банките са изложени на натиск в редица отношения – било поради свити печалби, увеличени разходи за изпълнение на изискванията и разходи, свързани с информационните технологии, или конкуренция от страна на FinTech предприятия“, изтъкна подуправителят на БНБ. По думите му централната банка по традиция подкрепя консолидациите, ако те водят до устойчиви бизнес модели и засилен капацитет за изпълнение на регулаторните изисквания.