Димитър Радев: Реалистично България може да е в еврозоната през 2024 г.

Целта на България е да остане възможно най-кратко във валутния механизъм ERM II. Реалистично това означава, че през 2024 г. бихме могли да бъдем в еврозоната. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев на уебинар на Американската търговска камара в България.

Според него най-важното, което трябва да бъде свършено, докато сме в ERM II е да изпълняваме критериите за конвергенция (т.нар. „критерии от Маастрихт“). Те изискват контрол върху инфлацията, държавния дълг, бюджетния дефицит, стабилността на валутния курс и вътрешните лихвени проценти. 

Димитър Радев напомни, че към днешна дата България най-общо покрива критериите за конвергенция и имаме добри шансове да продължим да ги покриваме, ако провеждаме стабилна фискална и парична политика въпреки кризата.

„Освен критериите от Маастрихт цялостният процес включва изпълнение на ангажименти както преди присъединяването към ERM II, така и след това до приемането на еврото. Преди ERM II България пое ангажименти в шест области. Две от тях попадаха в рамките на мандата на БНБ – става дума за банковия съюз и макропруденциалния надзор. Четири области бяха от сферата на компетенциите на правителството – надзора върху небанковите институции, рамката за несъстоятелността, рамката срещу изпирането на пари и държавните предприятия“, посочи той.

Управителят на банковия регулатор поясни, че ангажиментите след влизане в ERM II включват по-нататъшни мерки в същите четири области от мандата на правителството и вече има приет план за действие във връзка с прилагането на тези мерки.

Димитър Радев подчерта, че страната ни няма ангажименти за изпълнение на мерки по отношение на банковия сектор, което е признание за значителния напредък в тази област.

Промени в платежната инфраструктура

Той коментира и промените, които ще настъпят за платежната инфраструктура до влизането на България в еврозоната.

„Системите RINGS и BISERA ще спрат да функционират, когато се присъединим към еврото. Плащанията по RINGS ще мигрират към платформата TARGET за плащания в евро. Плащанията на клиентите на банките през BISERA ще мигрират към Единната зона за плащания в евро SEPA. Националният трафик на плащанията ще бъде трансформиран изцяло“, разкри гуверньорът на БНБ.

Той информира, че централната банка и BORICA изпълняват проект за незабавни плащания в левове на стойност до 100 хил. лева. Радев отбеляза, че тези плащания ще са в съответствие с паневропейската рамка за кредитни преводи на Единната зона за плащания в евро SEPA. От ноември 2022 г. ще има нова консолидирана платформа TARGET, обединяваща TARGET2, TARGET2-ценни книжа и TIPS. Съответно БНБ, 18 търговски банки, BORICA и централните депозитари се подготвят за тази нова консолидирана платформа.

Мерки в подкрепа за бизнеса и домакинствата

БНБ не планира удължаване на срока на мораториума за плащанията по банкови кредити. „Централната банка остава в готовност да приложи, ако това се налага, допълнителни мерки, повечето от които свързани с капиталовите изисквания, и наблюдава ситуацията внимателно“, увери Димитър Радев.

По думите му банките трябва да остават внимателни при идентифицирането и оценяването на рисковете, които поемат, при отпускане на заеми, за да смекчат ефектите от кризата с COVID-19 за техните клиенти. „Независимо от стимулите да увеличават кредитирането банките не трябва да го правят на всяка цена или при всякакви рискове“, смята банкерът.

Предимства от влизането в Банковия съюз

На въпрос на Теодора Петкова, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк, за влизането на страната ни в Банковия съюз и ефектите върху банките, при условие, че България не в еврозоната, Радев посочи няколко предимства.

„Едно от тях е, че повече не се налага да изпълняваме последващи ангажименти в тази област. Друго предимство е това, че банките ще намалят разходите си след включването ни в двата сегмента на Банковия съюз – Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране. Новите надзорни такси, които ще дължат банките, ще бъдат незначителни. В същото време таксите, които банките ще дължат за покриване на разходите, свързани с дейностите по преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране, ще бъдат нулеви през следващите няколко години“, прогнозира управителят на БНБ. Това той обясни с високото ниво на средства, натрупани в националния Фонд за преструктуриране на банките.

Общ надзор с ЕЦБ

Димитър Радев е категоричен, че не се очакват драматични промени за банките по отношение на начина на провеждане на надзорния процес, но смята, че БНБ ще придобие повече капацитет, експертен опит и достъп до информация.

Той поясни, че за общия надзор ще се прилага интегриран модел, а не два отделни модела. Крайните санкции ще се определят във Франкфурт, но София ще участва активно в процеса на вземане на решенията. Освен това по време на периода на участието в ERM II административните актове по отношение на банките в България ще се издават от БНБ.

„Доколкото банковият сектор е много добре регулиран, строгото прилагане на регулациите не може да се очаква да доведе до различни решения, независимо от конкретните процеси, заяви управителят на БНБ.

Той се надява, че с участието в Банковия съюз страната ни отбелязва качествено нов етап в европейската интеграция. „При равни други условия, можем да очакваме засилване на конкуренцията, натиск за ефективност, а може би и консолидация“, каза още той.

Радев е убеден, че банковият сектор ще остане устойчив спрямо всякакви отрицателни промени в средата и се аргументира с вече проведените стрес тестове от централната банка през последните няколко години, които се основаваха на „силно отрицателни сценарии“.

„Сега обаче отрицателните сценарии се реализират, а банковият сектор е подготвен. Текущата макроикономическа прогноза на БНБ остава малко по-консервативна от тази на някои други институции, но и несигурността нараства и става все по-трудно да се оценят параметрите на възможните сценарии“, обясни банкерът. 

За пример той посочи показатели на българските банки като капиталова адекватност, съотношение на ликвидност и рентабилност, които са по-добри от средните за ЕС. „Единственото изключение е равнището на необслужваните кредити – след трайно понижение през последните години, то достигна до около 6%, при средно 3% за ЕС“, информира Радев.

По думите му политическото напрежение обикновено не благоприятства икономиката, но заедно с това не е задължително политическите цикли непременно да преминават и в икономически. „По тази причина не се очаква банковата стабилност да бъде повлияна от политическата среда“, е мнението на управителя на БНБ.

Банковата консолидация ще продължи

Управителят на БНБ очаква наблюдаваната през последните години консолидация в банковия сектор да продължи.

„Първо, поради натиска за рентабилност в банките и второ, поради нашето участие в Банковия съюз, което създава подходящата среда за такова развитие“, аргументира се той.

Радев вижда развитието на банките по отношение на финансовите технологии със създаването на тестова среда за по-добри продукти (т.нар. sandboxes), където кредитните институции да експериментират. Той припомни, че по-рано през годината министърът на финансите обяви намерение да се насърчава създаването на регулаторна тестова среда в България. „Българската народна банка участваше в тези разговори, макар че нещата са в много ранна фаза“, допълни банкерът.