БНБ сви прогнозата за понижение на реалния БВП на България

Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България ще се понижи с 4,4% през 2020 г. Това ще се определя главно от негативния принос на нетния износ и в по-малка степен от спад на частните инвестиции. Това се посочва в макроикономическата прогноза на Българската народна банка, направена през декември 2020 г.

За сравнение базисният сценарий на прогнозата за реалния БВП на България бе за спад от 5,5% в прогнозата от септември. 

Икономическата активност ще нарасне с 3,7% през 2021 г. и с 3,6% през 2022 г. , като достигне годишното си ниво отпреди пандемията през 2022 г., се казва още в прогнозата на централната банка.

Годишната инфлация в същото време се очаква да възлезе на 0,3% в края на 2020 г. (3,1% в края на 2019 г.) - без промяна спрямо септемврийската прогноза.

В тримесечното издание на централната банка „Макроикономическа прогноза“ анализаторите на банковия регулатор представят годишни прогнози за основни макроикономически показатели за България през текущата и следващите две години. Те са направени в съответствие с допусканията за развитието на външната среда за постепенно овладяване на пандемията през периода 2021 – 2022 г.

Прогнозираното завръщане към растеж на реалния БВП през тази година ще се дължи най-вече на преминаването от отрицателен към положителен принос на нетния износ и на инвестициите в основен капитал, докато частното потребление ще продължи да бъде подкомпонентът с най-голям положителен принос за изменението на БВП през годината. Според анализаторите растежът на БВП през 2022 г. ще се определя най-вече от положителния принос на частното потребление и на инвестициите в основен капитал.

Инфлация

Годишната инфлация се очаква да възлезе на 0,3% в края на 2020 г. (3,1% в края на 2019 г.). За понижението на инфлацията спрямо декември 2019 г. допринасят всички основни подгрупи стоки и услуги, като забавянето е главно по линия на същественото понижение на цените на енергийните продукти в съответствие с низходящата динамика на международната цена на петрола на годишна база, прогнозират банкерите.

Очакваме общата инфлация да се ускори до 2% в края на 2021 г. главно поради нарастването на цената на петрола и повишаването на инфлацията при вътрешните цени на храните, както и на базисната инфлация, след което догодина да се забави до 0,9% в условията на стабилизиране на международните цени на основни суровини, се казва още в прогнозата.

Най-съществен риск за реализиране на по-слаба икономическа активност спрямо базисния сценарий през целия прогнозен хоризонт представлява евентуалната невъзможност за ефективно овладяване на разпространението на COVID-19 в глобален мащаб и в България. Това би потиснало за по-дълъг период от прогнозираното външнотърговските потоци и разходите за потребление и инвестиции на домакинствата и фирмите, коментират банкерите.

Външна среда

Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели е изготвена на базата на информация, публикувана към 22  декември 2020 г. За изготвянето й са използвани допускания на Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд за развитието на международната конюнктура и за динамиката на международните цени на основни стокови групи, налични към 11  декември миналата година. Едно от тях е, че наложените през четвъртото тримесечие ограничителни мерки в другите страни от ЕС и в България ще бъдат удължени до края на първото тримесечие на 2021  г., но негативният им ефект върху икономическата активност се очаква да e по-малък от този на мерките, въведени през пролетта на 2020  г.

В съответствие с допусканията на ЕЦБ и ЕК в прогнозата на БНБ е заложено допускане, че от 1  януари 2021  г. търговските взаимоотношения между Обединеното кралство и ЕС ще се основават на принципите и правилата на Световната търговска организация за „най-облагодетелствана нация“, макар търговско споразумение между Обединеното кралство и ЕС да беше постигнато след приключването на прогнозата.

Паричен сектор

През първата половина на 2021  г. се очаква депозитите на неправителствения сектор в банковата система да продължат да нарастват със сравнително високи темпове, прогнозират от БНБ. Основните фактори, които ще допринасят за тази динамика, са свързани с поддържането на спестявания от населението и бизнеса като предпазна мярка в условията на повишена несигурност за бъдещото развитие на макроикономическата среда.

При допускане за постепенно овладяване на пандемията се очаква от втората половина на тази година до края на 2022 г. растежът на депозитите да следва слаба тенденция към забавяне в резултат на предвижданото постепенно възстановяване на икономическата активност, намаляване на несигурността и съответно на спестяванията с предпазен мотив.

Тенденцията за висок приток на привлечени средства в банковата система обаче ще допринася за задържане на лихвените проценти по депозитите на достигнатите исторически ниски равнища.

През тази година се очаква забавяне на кредитния растеж в резултат от изтичането на частния мораториум върху плащанията по банкови кредити и допускането за изплащане на част от отсрочените заеми.

БНБ отново прогнозира, че с изтичането на удължения срок за отсрочване на задължения на клиентите на банките може да се очаква и увеличение на дела на необслужваните кредити в банковите портфейли, което вероятно ще повлияе за повишаване на лихвените проценти по новоотпуснатите заеми, както и за затягане на другите условия по кредитите.

Тези процеси, в съчетание със сравнително потиснатата инвестиционна активност в страната, ще ограничават растежа на кредита през тази година. С постепенното възстановяване на частното потребление и инвестициите се очаква темпът на нарастване на кредитите за фирми и домакинства да се ускори през 2022  г., но да остане по-нисък в сравнение с 2019  г., пише в анализа на макроикономистите.