Обезценките за кредитен риск оказват натиск върху доходността и капитала на банките

При отсъствие на значително подобрение или при евентуален нов спад на икономическата активност ще растат необслужваните кредити, а обезценките за кредитен риск ще окажат натиск върху доходността, а оттам и върху капиталовата позиция. За това предупреждава централната банка в най-новото тримесечно издание „Банките в България“.

В него се посочва, че значителната несигурност в икономическата конюнктура налага необходимостта от увеличение на начислените обезценки, което е сред основните фактори за свиването на обема на печалбата и понижението на показателите за доходността в банковия сектор през третото тримесечие на 2020 г. в сравнение с година по-рано.

Поддържането на капиталови буфери е от съществено значение за укрепването на устойчивостта на банките и за смекчаването на ефектите от потенциална реализация на структурни и циклични рискове за сектора, препоръчват от БНБ.

Рисков профил на системата

Банковият сектор осъществяваше дейността си в условията на частично възстановяване на икономическата активност през третото тримесечие след постепенното разхлабване на ограничителните мерки, предприети във връзка с пандемията от COVID-19. Независимо от това нивото на икономическата активност се запази значително по-ниско от отчетеното през периода от юли до септември 2019 г. на фона на слабо външно търсене и висока несигурност относно изгледите за финансовото състояние на предприятията и домакинствата през следващите месеци, изчисляват в БНБ.

Рискове за качеството на активите

В рамките на третото тримесечие беше отчетено понижение на дела на необслужваните кредити, сред факторите за което бяха намалението на номиналния им размер посредством осъществени от банките операции по продажби и от вписвания, както и разширяването на общия обем на кредитния портфейл.

В БНБ отчитат, че принос за съхраняването на качеството на активите има действието на частния кредитен мораториум върху плащанията по кредити, прилагани с оглед на кризата, предизвикана от COVID-19. Мораториумът дава възможност на кредитните институции да позволят на засегнатите от кризата кредитополучатели отсрочване на плащанията, без това да води до автоматично прекласифициране на попадащите в обхвата му заеми като преструктурирани или необслужвани.

Банките разполагат с възможност да предоговарят кредити на техните клиенти и извън приложното поле на мораториума. В тези случаи действащата обща пруденциална рамка изисква от кредитните институции навременно и адекватно да прекласифицират съответните експозиции като преструктурирани, напомнят от централната банка.

Активи на банковата система

През третото тримесечие на 2020 г. активите на банковата система нараснаха с 3,9 млрд. лв. (3,4%) до 119,2 млрд. лв.

Размерът на активите на банковата система, отнесен към БВП, в края на септември 2020 г. възлезе на 100,4% (при 98,3% в края на юни).

Качество на активите

На фона на нарастване на кредитния портфейл през третото тримесечие и същевременно намаление на необслужваните заеми беше регистрирано понижение в съотношенията на лошите заеми при всички основни сегменти на кредитния портфейл, пише в изданието на БНБ.

До края на първото тримесечие на миналата година беше налице дългогодишно постепенно намаление на брутния размер на необслужваните вземания и на техния дял. В рамките на първото тримесечие на 2020 г. обемът им намаля с 1,7% до 6 млрд. лв., през второто той беше минимално увеличен с 0,1%, а през третото тримесечие, при въздействието на частично възстановяване на икономическата активност, отново беше отчетен спад – с 2% до 5,9 млрд. лв.

Експертите на централната банка пресмятат, че съотношението на необслужваните кредити в кредитния портфейл на тримесечна база намаля с 26 базисни точки до 8,97% в края на март, достигна 8,98% в края на юни и спадна с 35 базисни точки до 8,63% в края на септември. Сред факторите за намалението на обема на лошите заеми са операции по продажби и отписвания, а за спада на съотношението повлия и нарастването на кредитния портфейл.

Общата натрупана обезценка на кредитите и авансите нарасна през третото тримесечие на 2020 г. със 179 млн. лв. (5,1%) до 3,7 млрд. лв.

Степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси с присъщата им обезценка в края на септември беше 46,3% (при 46% три месеца по-рано).

С цел сравнимост в графиката са показани и нивата на съотношението на необслужваните кредити и аванси в новия (стеснен) обхват по тримесечия за периода септември 2019 г. – септември 2020 г.

Доходност

Към 30 септември печалбата на банковата система възлезе на 701 млн. лв. (при 1,3 млрд. лв. за деветмесечието на 2019 г.). По-ниската печалба спрямо отчетената за същия период на миналата година е предпоставка за спада на показателите за възвръщаемост на активите (ROA) и възвръщаемост на собствения капитал (ROE). В края на септември възвръщаемостта на активите (ROA) беше 0,78% (при 1,52% преди една година), а възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) – 6,19% (при 11,82% към 30 септември 2019 г.).

Кредитна дейност

През третото тримесечие на 2020 г. размерът на брутните кредити и аванси се увеличи с 1,6 млрд. лв. (2,1%) до 75,7 млрд. лв.

Вземанията от кредитни институции нараснаха с 271 млн. лв. (3,8%) до 7,5 млрд. лв. Брутният кредитен портфейл на банковата система расте с 1,3 млрд. лв. (1,9%) до 68,3 млрд. лв. в края на септември.

В структурата му се увеличават заемите за домакинства (с 621 млн. лв., 2,5%) и за фирмите (с 532 млн. лв., 1,5%). Растат вземанията от сектор „държавно управление“ (със 124 млн. лв., 12.9%) и от други финансови предприятия (с 16 млн. лв., 0,3%).

Депозити

През третото тримесечие на 2020 г. депозитите в банковата система нараснаха с 3,4 млрд. лв. (3,5%) до 101,1 млрд. лв. Увеличиха се спестяванията на бизнеса (с 2,6 млрд. лв., 9,3%), на домакинства (с 830 млн. лв., 1,4%) и на кредитни институции (със 188 млн. лв., 4,3%).

Привлечените средства от сектор „държавно управление“ и от други финансови предприятия намаляха съответно с 229 млн. лв. и с 1 млн. лв.

Балансов капитал

Собственият капитал в баланса на банковата система към 30 септември 2020 г. възлезе на 15,1 млрд. лв. и спрямо края на юни нарасна с 366 млн. лв. (2,5%).

През периода беше отчетено увеличение на внесения капитал (със 74 млн. лв., 1,4%), на премийните резерви (със 156 млн. лв., 29,9%), на другите резерви (със 160 млн. лв., 4,2%) и на печалбата (със 186 млн. лв., 36,1%). Намаля неразпределената печалба (с 251 млн. лв., 6%).