БНБ сви прогнозата за понижение на реалния БВП на България

Ревизии в прогнозата

В сравнение с публикуваната макроикономическа прогноза от септември 2020  г. текущите ни очаквания са за по-слаб спад на реалния БВП през 2020  г., последван от по-ниски темпове на нарастване на икономическата активност през периода 2021  – 2022  г.

Ревизията в посока по-слаб спад на БВП през 2020  г. се дължи на подкомпонентите на вътрешното търсене и най-вече на частното потребление, докато негативният принос на нетния износ за изменението на БВП е по-голям спрямо прогнозата от септември.

По отношение на частното потребление ревизията в прогнозата за 2020  г. до голяма степен отчита по-силна от очакваното реализация на крайните потребителски разходи на домакинствата през първите девет месеца на 2020 г. Това се дължи както на извършената през октомври регулярна ревизия на данните от националните сметки от страна на НСИ, която доведе до установяване на по-нисък спад на потребителските разходи в реално изражение през първата половина на миналата година, така и на по-силно от прогнозираното възстановяване на частното потребление през третото тримесечие (както на верижна, така и на годишна база) спрямо това, което предполагаха конюнктурните индикатори към 25 септември.

През 2021 г. и 2022  г. очакванията ни за растежа на реалния БВП са ревизирани в посока по-нисък растеж спрямо предходната прогноза. По отношение на частното потребление е извършена ревизия в посока по-ниски темпове на растеж, което се дължи главно на базов ефект от по-високото равнище през миналата година. По-ниски темпове на растеж в сравнение с предходната прогноза се очакват и при инвестициите в основен капитал през двугодишния период, което е в резултат най-вече на по-слабия растеж на публичните инвестиции поради преобладаващото увеличение на текущите разходи на правителството през тази година, свързани с преодоляване на последствията от пандемията от COVID-19, и допускането за изместване на част от капиталовите разходи на правителството за годините отвъд прогнозния хоризонт.

Правителственото потребление през 2022 г. е ревизирано от растеж в предходната прогноза на спад в текущата прогноза главно поради допускането за отпадане на част от временно увеличените разходи за здравеопазване и издръжка, заложени в държавния бюджет за 2021  г.

В БНБ очакват, че през двугодишния период приносът на нетния износ за растежа на реалния БВП е по-висок в текущата прогноза спрямо прогнозата от септември, което е в съответствие с актуалните допускания за по-силен растеж на външното търсене на български стоки и услуги.

Прогнозата ни за общата инфлация в края на 2020 г. и 2021 г. е почти без изменение спрямо макроикономическата прогноза от септември, докато в края на 2022 г. прогнозираният темп на нарастване на потребителските цени е понижен.

За ревизията на годишния темп на инфлацията в края на 2021  г. и на 2022  г. от основно значение са заложените допускания за по-силно нарастване на цените на петролните продукти и храните на международните пазари през тази година, последвано от слабо поевтиняване на тези суровини през 2022 г., докато допусканията в прогнозата от септември 2020 г. предполагаха по-плавно и продължително възстановяване на международните цени в рамките на прогнозния хоризонт. Динамиката на базисната инфлация остава близо до тази от предходната прогноза.