Печалбата на банките в България нарасна с близо 35% в края на юли

Печалбата на банковата система в България към 31 юли е 804 млн. лв. (при 596 млн. лв. за седемте месеца на 2020 г.), което е ръст с 34,8%, показват данните на БНБ.

Тази година започна с ръст на печалбата на банките, докато през цялата 2020 г. кредитните институции регистрираха спад на финансовия си резултат, което се обясняваше с по-слабата икономическа активност при извънредната ситуация заради коронавирусната пандемия.

В централната банка изчисляват, че размерът на начислените разходи за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, е със 104 млн. лв. (23,6%) по-малък спрямо този за същия период на миналата година и в края на юли възлиза на 339 млн. лв.

Собственият капитал в баланса на банковата система към 31 юли е 16,2 млрд. лв. и спрямо юни е увеличен със 170 млн. лв. (1,1%), което се дължи главно на нарастването на печалбата през периода.

Регулаторният капитал на банковата система в края на юни е 15,4 млрд. лв., а общият размер на рисковите експозиции възлиза на 67,3 млрд. лв. Нивата на капиталовите съотношения на банковата система се запазват значително над минималните регулаторни изисквания и изискванията за капиталови буфери.

Към 30 юни съотношенията на базовия собствен капитал от първи ред, на капитала от първи ред и на общата капиталова адекватност са съответно 21,96%, 22,35% и 22,94%.

В централната банка изчисляват, че през юли активите на банковата система нарастват с 2,1 млрд. лв. (1,6%) до 130,6 млрд. лв. В структурата на балансовите активи делът на позицията кредити и аванси спрямо края на юни се повишава от 61,1% до 63,5% (с основния принос на вземанията от кредитни институции), а този на дълговите ценни книжа намалява от 15,3% до 14,9% (поради спад главно при сектор държавно управление).

Делът на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане в края на юли е 16,7% (при 18,6% към 30 юни) вследствие на намалението на паричните салда в централни банки.

Отношението на ликвидно покритие се повишава до 297,2% (при 272,5% в края на юни). В края на юли ликвидният буфер е 32,2 млрд. лв. (спрямо 34,9 млрд. лв. към 30 юни), а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 10,8 млрд. лв. (при 12,8 млрд. лв. към 30 юни).

В БНБ отчитат, че брутните кредити и аванси през юли нарастват с 4,4 млрд. лв. (5,4%) до 86,5 млрд. лв.

Вземанията от кредитни институции достигат 14,1 млрд. лв., като спрямо края на юни са увеличени с 3,5 млрд. лв. (33,4%).

В брутния кредитен портфейл на банковата система е отчетено месечно нарастване с 900 млн. лв. (1,3%) до 72,4 млрд. лв.

Увеличават се вземанията от домакинства (с 368 млн. лв.,1,3%) и фирмите (с 459 млн. лв., 1,2%). Повишение има при кредитите за други финансови предприятия (с 59 млн. лв., 1,2%) и за сектор държавно управление (с 14 млн. лв., 1,5%).

Депозитите в банковата система през юли се увеличават с 1,9 млрд. лв. (1,8%) до 111,3 млрд. лв. Основен принос има растежът на средствата от бизнеса (с 1,4 млрд. лв., 4,3%).

Нарастват спестяванията на домакинствата (с 88 млн. лв., 0,1%), на другите финансови предприятия (със 111 млн. лв., 2,9%) и на кредитните институции (с 380 млн. лв., 8,1%), а тези на сектор държавно управление намаляват (с 28 млн. лв., 0,8%).

Общият брутен размер на одобрените кредити и аванси по Реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции, към 31 юли достига 9,242 млрд. лв., от които 7,205 млрд. лв. за предприятия и 2,037 млрд. лв. за домакинства.