Несигурността от развитието на пандемията повишава кредитния риск

Икономически растеж

Развитието на икономиката в следващите две години ще зависи от изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост успоредно с вътрешното потребление и износа, пише в анализа на банковата асоциация, който се базира на Есенната икономическа прогноза на Европейската комисия.

В своята Актуализирана есенна макроикономическа прогноза Министерството на финансите допуска, че изпълнението на Плана ще започне през 2022 г. и значителните инвестиции ще увеличат нарастването на производителността в икономиката и респективно – на доходите.

Прогнозите на различни национални и международни финансови организации и институции допускат, че икономическият растеж в България ще бъде в границите между 3,8% и 4,5% през 2021 г. и между 3,8 и 4,6% през 2022 година.

Като рискови фактори пред прогнозите и тяхното изпълнение остават предизвикателствата, свързани с каналите на доставки на стоки и развитието на епидемичната обстановка както в страната, така и в световен план.

Инфлационен натиск

През третото тримесечие на 2021 г. хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) нараства с 2,9% на годишна база, спрямо отчетените 2,2% на годишна база през второто тримесечие на тази година.

През септември инфлацията в България възлиза на 4% на годишна база, което е повече спрямо средното за ЕС (3,6%) и еврозоната (3,2%).

Очакванията на ЕК са инфлацията в България през тази година да е 2,4% и да се ускори до 2,9% през 2022 г. заради допускането за по-високи цени на енергийните ресурси и техните вторични ефекти върху ценовото ниво.

Министерството на финансите също прогнозира средногодишна инфлация от 2,4%, като очаква в периода 2023 – 2024 г. нивото й да падне.

Пазар на труда

През септември безработицата, измерена като част от работната сила, намалява до 5,5% от 5,6% в края на второто тримесечие. Броят на безработните в България възлиза на 178 хил. души, спрямо 181 хил. души в края на второто тримесечие и 172 хил. души в края на третото тримесечие на миналата година.

Страната ни се нарежда на 14 място сред държавите членки на ЕС с най-ниска безработица през септември и шеста сред страните от региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Състояние на бюджета

По предварителни данни на МФ в края на септември държавният бюджет е с положително салдо в размер на 1,068 млрд. лв. За октомври финансовото ведомство очаква бюджетен излишък от 725 млн. лв.

Постъпилите приходи и помощи по консолидираната фискална програма (КФП) за периода януари-септември са в размер на 37,84 млрд. лв. и съпоставени със същия период на миналата година, постъпленията нарастват с 5,4 млрд. лв. Ръстът от 16,6% спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, докато постъпленията от помощи са близки до отчетените за същия период на 2020 г.

Размерът на фискалния резерв към 30 септември е 10,12 млрд. лв.

Делът на държавния дълг на България спрямо БВП е без промяна при 24,7% в края на второто тримесечие на 2021 г. спрямо края на първото тримесечие на 2021 г. България е на второ място по този показател след Естония (19,6%). Нивото на държавния дълг към БВП на България е под средното за ЕС, което се понижава до 90,9% в края на второто тримесечие.

В края на септември дългосрочният лихвен процент за оценка на степента на конвергенция се повишава до 0,15% от 0,14%, колкото беше в края на юни. За сравнение в края на септември процентът в Румъния е 4%, в Полша – 1,87%, в Унгария е 3,09%, в Хърватия – 0,37%, а в Чехия – 1,9%.

Нивото на дългосрочния лихвен процент за оценка на степента на конвергенция в България продължава да е най-ниското за държавите от региона на ЦИЕ, които са извън еврозоната, но са членки на ЕС.