България е трета в ЕС по месечен спад на индустриалното производство през август

България е сред държавите от Европейския съюз (ЕС) с най-голям месечен спад в индустриалното производство през август, показват данни на европейската статистическа служба Евростат.

Европейската статистика отчита, че у нас индустриалното производство се е свило с 2,1%. Изпреварват ни само Дания, където е отчетен месечен спад от 3%, и Швеция (-2,7%).

Най-силен месечен ръст на индустриалното производство през август е регистриран в Португалия (8,2%), Ирландия (4,4%) и Италия (4,3%), показват още данните на Евростат.

Най-големи годишни ръстове на индустриалното производство през август са отчетени в Естония (22,7%), Ирландия (10,1%), Германия (7,8%) и Румъния (7,7%), а най-големи годишни спадове – в Гърция (-12,3%) и Малта (-2,2%).

Като цяло индустриалното производство в еврозоната е нараснало с 1,2% през август на месечна база, показват сезонно изгладените данни на Евростат. Европейската статистика коригира и данните за ръста на индустриалното производство в еврозоната през юли от първоначално обявения 1% до 1,1%.

Индустриалното производство средно за всички 27 държави-членки в ЕС е нараснало с 0,9% през август спрямо юли, показват още данните на Евростат. Данните за растежа през юли обаче са коригирани леко надолу до 0,9%.

На годишна база през август индустриалното производство в еврозоната нараства с 5,3%, а средно в 27-те държави-членки на общността – с 4,3%.

Евростат отчита, че през август спрямо юли производството на капиталови стоки е нараснало с 2,1% в 17-те държави от валутната общност и с 1,6% средно за всички членки на ЕС. При производството на стоки за краткотрайна употреба е регистриран растеж от съответно 1,1% и 0,7%, а при производството на стоки за дълготрайна употреба не е отчетена промяна. Без промяна през август е останало производството на енергия в еврозоната, докато за ЕС е регистриран растеж от 0,3%.

През август на годишна база производството на капиталови стоки нараства с 12,2% в еврозоната и с 10,6% в ЕС. Значително по-слаб годишен растеж е отчетен при производството на стоки за краткотрайна употреба (съответно 1,9% и 1,8%) и при стоките за дълготрайна употреба (2,8% и 1,1%).