Емигрантите са задържали дефицита по текущата сметка нисък през 2010 г.

Дефицитът по текущата сметка на България е щял да бъде с близо 160% по-висок през 2010 г., ако не са били паричните преводи на работещите от чужбина българи. Това пише в обзорен доклад на Евростат за емигрантските парични потоци в държавите от Европейския съюз (ЕС).

От европейската статистическа служба посочват в доклада, че преводите насърчават потреблението на домакинствата в приемащите държави, но са и важен източник на инвестиции.

Данните на Евростат показват, че през 2010 г. от емигрантски преводи в България са дошли 760 млн. евро, което е близо 6% ръст спрямо постъпленията от 2009 г. (718 млн. евро). Тази сума ни нарежда на четвърто място в ЕС.

Малко по-бързо са нараснали паричните преводи на българските емигранти в държави извън ЕС. През 2010 г. българските домакинства са получили 255 млн. евро, което е ръст от 7 на сто спрямо 2009 г.

Най-много парични преводи от роднини-емигранти са получени в Полша – 2,679 млрд. евро през 2010 г. Следват я Румъния с 2,192 млрд. евро и Португалия с 1,837 млрд. евро.

Паричните преводи от България към трети страни през 2010 г. са били незначителни.Тогава чужди работници у нас са изпратили на роднините си в други държави общо 7 млн. евро, от които само 1 млн. евро са били предназначени за държави извън Еврообщността. Спрямо 2010 г. спадът на преводите от България към други страни е 30%, а спрямо 2008 г. - почти 70 на сто.

За целия ЕС входящият поток от емигрантски пари през 2010 г. е бил в размер на 18,9 млрд. евро. Повечето от средствата обаче са изпратени от други държави-членки на еврообщността, отчитат от Евростат.

Над 50% от емигрантските преводи за държавите от ЕС през 2010 г. са били предназначени за роднини на изпращачите в Испания, Полша, Португалия и Румъния.

Най-много средства за Испания са били изпратени от Швейцария, Великобритания и Италия. Румънците са получавали парични преводи основно от Италия, Испания и САЩ, португалците – от Франция и Швейцария, а поляците – от Великобритания.

Изходящите емигрантски трансфери от ЕС обаче са били над 31 млрд. евро през 2010 г. Паричните преводи от държавите от ЕС към трети страни са нараснали с 3% спрямо 2009 г., но са били с 5% под достигнатия през 2008 г. максимум от 32,8 млрд. евро.

И през 2010 г. се запазва тенденцията най-много преводи да са направени от Испания – 7,2 млрд. евро, което е 23% от общия обем на потока емигрантски пари от ЕС към трети страни.

Чужденците в Италия са изпратили на свои роднини 6,6 млрд. евро, тези в Германия са направили преводи за 3 млрд. евро, във Франция – 2,9 млрд. евро, и в Холандия – 1,5 млрд. евро.

От Евростат отбелязват, че няма нищо необичайно най-големите емигрантски парични преводи да са именно от тези държави. Според данните в тях са концентрирани 66% от всички чужденци, пребиваващи в ЕС.

Паричните преводи от ЕС и през 2010 г. са били предназначени основно за Китай, Колумбия и Еквадор. Над 1,8 млрд. евро са изпратили до роднините си китайци, работещи в Италия. За преводите до Колумбия и Еквадор данните са конфиденциални, но основният източник на средствата за двете латиноамерикански страни е Испания.