Handelsblatt: Европейските централни банки също може да отпишат гръцки дълг

Европейски представители се подготвят да включат кредиторите от публичния сектор, включително централните банки на отделните държави, в опрощаването на гръцкия държавен дълг, тъй като планираните загуби от страна на частните кредитори може да не се окажат достатъчни балканската държава да преодолее дълговата криза, в която е изпаднала, съобщава германският вестник Handelsblatt, като се позовава на високопоставени дипломати от Европейския съюз, предаде MarketWatch.

В момента в Брюксел се подготвя "официално включване на публичния сектор“, при което централните банки ще участват в доброволното отписване на гръцки дълг заедно с Европейската централна банка, пише германското издание.

Правителствата на държавите от еврозоната също могат да помогнат чрез понижаване на лихвите от 4,5%, които Гърция плаща по спасителните заеми, посочват от вестника.

Подобно отписване на гръцки дълг ще представлява по-голям проблем за централните банки, отколкото за ЕЦБ, като на някои централни банки ще се наложи да бъдат рекапитализирани от съответната държава, твърдят от Handelsblatt.

ЕЦБ може да издържи на отписването, без да поема големи загуби, тъй като е изкупила гръцки държавни облигации на цена доста под себестойността им, смятат от германското издание.

ЕЦБ притежава гръцки дългови книжа с номинална стойност от около 55 млрд. евро, като централните банки на Германия и Люксембург също притежават голямо количество гръцки облигации, а част от тях са закупени дори преди началото на дълговата криза, посочват от вестника, като се позовават на източници от Брюксел.

Правителствата на държавите от еврозоната се надяват, че централните банки ще се съгласят доброволно да поемат загуби по притежаваните от тях гръцки държавни облигации, за да се избегне необходимостта техните страни да увеличават размера на спасителния пакет за Гърция, добавят от Handelsblatt.

От вестника припомнят, че финансовите министри на страните от еврозоната (т. нар. Еврогрупа) очакват, че на Гърция ще са нужни между 145 млрд. и 150 млрд. евро като втори спасителен пакет вместо съгласуваните през октомври 130 млрд. евро.

Увеличаването на сумата се дължи на рецесията в Гърция и отлагането на необходимите реформи, но и на по-високата от очакваното сума от 30 млрд. евро, необходима за рекапитализирането на гръцката банкова система, изтъкват от германското издание, като се позовават на източници от Брюксел.

Най-обезпокоени от последното нарастване на размера на спасителния фонд според Handelsblatt са Германия, Финландия, Холандия и Естония.