Еврозоната пак ще търси международна финансова подкрепа

Европейските лидери отново прехвърлят топката за решаването на дълговата криза на Г-20. След като групата на 20-те най-развити икономики отхвърли през февруари призивите за допълнителна финансова помощ, сега европейските лидери пак ще настояват за подкрепа заради изпълнените политически ангажименти, пише Bloomberg.

По време на последната среща на финансовите министри на държавите от еврозоната беше взето решение за увеличаване размера на спасителния фонд, за което настояваха и Г-20, и Международният валутен фонд (МВФ). След края на срещата министрите настояха, че са изпълнили техните ангажименти по сделката и пак ще търсят подкрепа от международните си партньори.

Американското министерство на финансите коментира след края на срещата, че усилията за укрепване на доверието в еврозоната са положителни. Остава неясно обаче доколко развиващите се икономики, сред които Китай и Индия, ще бъдат убедени да помогнат на МВФ за борбата с кризата в Европа.

Още през февруари държавите от Г-20 се обединиха около мнението, че увеличаването на спасителните фондове е от съществено значение за борбата с кризата в еврозоната.

Ходът на Европа обаче може да се окаже разочарование, тъй като увеличението на Европейския стабилизационен механизъм ще се ползва като гаранция, че фондът ще може да отпусне заеми до пълните 500 млрд. евро. Така еврозоната не спази препоръката на Европейската комисия (ЕК) защитната стена да бъде увеличена до 940 млрд. евро.

Европейските власти обаче се надяват, че направеното от тях ще е достатъчно да се осигури подкрепата от МВФ.

"Важно е да се гарантира, че МВФ разполага с достатъчно ресурси, за да изиграе своята системна роля в глобалната икономика", посочи на пресконференция икономическият министър на Дания Маргрете Вестагер, цитирана от онлайн изданието EUObserver.com.

Тя каза още, че се надява в края на месеца, когато се събира бордът на МВФ във Вашингтон, да бъде взето решение за увеличаването на кредитния капацитет на фонда.

Управляващият директор на МВФ Кристин Лагард приветства решението за увеличаването на размера на спасителния фонд на еврозоната, което предполага, че тя ще направи опит да прокара идеята. Канада обаче веднага поля ентусиазма със студена вода. Според Отава средствата на МВФ трябва да се използват за спасяване по-бедните държави, а не за еврозоната.

В момента кредитният капацитет на фонда е 380 млрд. евро, но той трябва да се увеличи, за да покрие нуждите в следващите две години, оценявани на 1 трлн. евро. Увеличението обаче не се подкрепя от САЩ, Канада, Бразилия, Китай и Индия, тъй като не подкрепят изливането на средства в държавите от еврозоната.

Финансовите министри на държавите от еврозоната отново потвърдиха ангажимента си да платят 150 млрд. евро в двустранни заеми към МВФ, но държавите извън валутната общност, които трябва да осигурят 50 млрд. евро, досега не са дали конкретни числа. Обединеното кралство е основен противник на идеята.

Лидерите на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка пък миналата седмица предупредиха, че единственият начин те да се съгласят на увеличение на кредитния капацитет на МВФ е ако бъде променена системата за гласуване.