Европа обмисля спасяване на испанските банки при по-леки условия

Администрацията в Брюксел обмисля спасителна програма за Испания, която ще подкрепи банковия сектор в страната в замяна на „много леки условия“, така че Мадрид да се съгласи да приеме помощта, пише Financial Times.

За разлика от спасителните планове за Гърция, Португалия и Ирландия, предложената програма за оздравяване на испанския банков сектор предполага по-малко нови бюджетни икономии освен реформите, за които страната вече се е договорила с Европейския съюз (ЕС).

При това пакетът от мерки не включва толкова строг надзор от страна на международните кредитори, посочват източници на FT, запознати с плановете.

Вместо това подкрепата на ЕС ще зависи от ускореното преструктуриране на испанския финансов сектор, имащо за цел да премахне политическото влияние върху испанските регионални банки -  cajas, предоставили голямо количество кредити със съмнително качество по време на ипотечния бум преди началото на кризата.

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги увеличи натиска върху европейските и испанските политици в сряда, след като остави основните лихви в еврозоната без промяна.

Той подчерта, че разрешаването на кризата е в техни ръце. Въпреки че ЕЦБ е „готова да действа“, Драги настоява, че повечето от проблемите на валутния съюз „нямат нищо общо с монетарната политика“.

Представители на администрацията в Брюксел заявяват, че те са склонни да обсъдят по-ненатрапчива система за надзор над Испания, тъй като премиерът на страната Мариано Рахой вече е предприел серия реформи и мерки за бюджетни икономии.

„Може да има по-добри начини за рекапитализиране на банките от спасителните планове по модела на приложените в Гърция и Ирландия, особено като се има предвид, че испанското правителство прилага всички необходими структурни реформи“, посочва един от източниците на изданието.

Основният нерешен въпрос, който остава, е нежеланието на Рахой да приеме предложената програма, след като месеци наред настояваше, че такава не е необходима. Мадрид е притеснен за това, че ако приеме програмата, репутацията на всички банки в страната ще бъде накърнена.

Дясноцентристкото правителство на Рахой настоява, че то няма да вземе решение по въпроса за това дали да потърси международна помощ или не, докато Международният валутен фонд (МВФ) и група консултанти не приключат с доклада си за банковия сектор в страната.

„Еврозоната има интерес да създаде програма, която е фокусирана върху банковия сектор и е обвързана със съвсем леки условия“, казва Мужтаба Рахман, анализатор на Eurasia Group.

„Колкото по-дълго продължава сегашната несигурност в Испания, толкова по-голям е рискът Италия скоро също да попадне във фокуса на пазарите“, допълва той.

Европейските представители обсъждат размера на необходимите заеми. Според високопоставени испански банкери са необходими около 40 млрд. евро, но източници запознати с преговорите изтъкват, че става въпрос за два пъти по-голяма сума.

Въпреки лобирането от страна на Брюксел и Париж, директна помощ за изпитващите затруднения банки, която не минава през испанското правителство, е изключена, тъй като регулациите на сега договорените фондове за стабилност на еврозоната изключват това и предоговарянето им изисква прекалено дълго време.