Германски банкери в сблъсък относно плановете за надзорни функции на ЕЦБ

Водещи германски банкери влязоха в остър сблъсък относно плановете за предоставяне на нови правомощия за надзор на Европейската централна банка, съобщи Ройтерс.

Главният съизпълнителен директор на Deutsche Bank Юрген Фитшен заяви на банкова конференция във Франкфурт, че този надзор ще бъде ефективен, ако на централната банка бъде разрешено да наблюдава по-широк кръг банки, а не само най-големите в Европа.

Според Ройтерс коментарите на Фитшен подчертават сериозното разделение в най-голямата европейска икономика относно обхвата на новите пълномощия на ЕЦБ.

Подобно на Фитшен Европейската комисия иска финансовата институция да поеме отговорността за мониторинга на повече банки, отколкото бе първоначалната идея. Но германското правителство и по-малките банки в страната упражняват натиск за по-ограничени правомощия, съсредоточени само върху кредитните институция, определяни като системно важни.

Спорът излезе в публичното пространство седмица преди ЕК да представи новите предложения за създаването на „банков съюз“ в Европа, който се разглежда като жизненоважен за разкъсване на връзката между фалиращите банки и задлъжнелите правителства.

Фитшен смята, че е наивно да се вярва, че големите кредитни институции като Deutsche Bank автоматично трябва да бъдат включени в списъка с най-важните, отбелязвайки, че испанската Bankia не е била в обхвата на международните регулаторни органи, но в крайна сметка се е превърнала в проблем за Испания, а и за еврозоната като цяло.

Той разкритикува и по-малките германски спестовни и кооперативни банки, които твърдят, че не би трябвало да бъдат подлагани на европейски надзор, а вместо това да подлежат на регулация на национално ниво. „Ако в Германия твърдим, че сме различни, приканваме и останалите да претендират за изключения“, изтъква той.

„Понякога оставам с впечатлението, че цялото упражнение е насочено към натоварването на ЕЦБ с толкова много рутинни задължения, че тя повече да не разполага с време и капацитет да проучи в достатъчна степен истински опасните институции“, подчерта Фареншон.

Той изрази и опасения, че формирането на общ надзорен орган представлява стъпка по пътя към общоевропейска схема за гарантиране на депозитите, което ще означава истинско наказание за силните кредитни институции.

„Думите „банков съюз“ прикриват планове за преразпределителен механизъм, чрез който стабилните институции подкрепят по-слабите кредитори“, изтъкна Фареншон. „Това не бива да се превръща в застрахователна полица за проблема „прекалено голям, за да фалира“, убеден е той.

Според него общоевропейската банкова система трябва да влеза в действие едва след като националните спасителни механизми и националните фондове с пари на данъкоплатците за спасяване на банките бъдат изчерпани.

На същата конференция Ханс-Петер Кайтел, президент на Федералната асоциация на германската индустрия, призова германските кредитни институции да стигнат до общо становище по въпросите на банковата регулация.