Британското правителство ще получи краткосрочна ликвидна инжекция

От Службата за бюджетните задължения предупредиха, че подобен ход не представлява „безплатен обяд“ за правителството и че средствата, които то ще получи сега, ще се компенсират с по-високи разходи в бъдеще. „Макар че замяната ще има положително въздействие върху публичните финанси в краткосрочен план, то ще се обърне в негативно, след като и когато монетарната политика бъде затегната“, изтъкнаха от службата.

Подробна оценка за начина, по който предприеманите действия ще се отразят върху досега бледите шансове на Озбърн да постигне политически чувствителните цели за дълга и дефицита на страната, ще бъдат изложени в следващата осъвременена прогноза на контролния орган, която ще бъде публикувана на 5 декември.

Без реализирането на тези мерки на министъра на финансите вероятно щеше да се наложи или да приложи нови мерки на строги икономии освен настоящото съкращаване на разходите и повишаването на данъците, планирани за заличаване на огромния бюджетен дефицит, или да се откаже от изпълнението на най-малко едната от двете фискални цели.

Икономистът в Citigroup Майкъл Соундърс обаче смята, че настоящите действия може да позволят на правителството да постигне целта си за обръщане на тенденцията за дела на нетния дълг към брутния вътрешен продукт в посока на понижение до 2015 г.

„Намаляването на съотношението на дълга към БВП може да се окаже достатъчно Службата за бюджетни задължения да прогнозира, че правителството вероятно ще постигне целта си за понижаването му през финансовата 2015-2016 г., докато досега тя изглеждаше неизпълнима“, каза Соундърс. „Това прехвърляне е в по-голяма или по-малка степен аналогично на извънредно вливане на ликвидност, 35 млрд. паунда авансово и около 15 млрд. паунда годишно оттук нататък“, добави той.

Други анализатори обаче изразяват съмнение дали от действията ще има дългосрочни ползи. „Мъгла и заблуда са подходящи епитети“, каза Марк Остуолд, стратег за фиксираните приходи в Monument Securities. „Това намалява напрежението върху Озбърн да открие допълнителни приходи и/или съкращаване на разходи в краткосрочен план. То на практика не ограничава структурния бюджетен дефицит, който е целта на Озбърн“, изтъкна той.

Икономистът в Royal Bank of Scotland Рос Уокър предупреди, че решението повдига въпроси за оперативната независимост на Ангтлийската централна банка и за възможността за бъдещо „монетаризиране“ - или отписване – на всички вложения на финансовата институция в публичен дълг.

„Това е изненада“, подчерта на свой ред Малкълм Бар, икономист в JP Morgan. „Всяка промяна в институционалните разпореждания около вливането на ликвидност има потенциала да повдигне въпроси за това кой всъщност командва и каква е мотивацията му“, каза той.

От опозиционната Лейбъристка партия разкритикуваха решението, определяйки го като счетоводен трик, който не може да се справи с основния проблем  - слабия ръст на британската икономика.