Президентът на Кипър поиска промени в спасителния план на ЕС за страната му

Президентът на Кипър Никос Анастасиадис поиска oт лидерите на еврозоната пълна реконструкция на 10-милиардния спасителен заем за страната му, предупреждавайки, че Никозия може би не е в състояние да отговори на настоящите критерии, пише The Financial Times.

В изпратено миналата седмица писмо Анастасиадис отбелязва, че преструктурирането на двете най-големи банки в страната е осъществявано без внимателна подготовка, унищожавайки оборотния капитал на много кипърски компании. Наложеният безпрецедентен капиталов контрол пък задушава икономиката на островната страна.

"Икономика е водена към дълбока рецесия, която ще доведе до по-нататъшно нарастване на безработицата, а фискалната консолидация ще стане все по-трудна", заявява пред ръководителите на „тройката“ – Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд – Никос Анастасиадис. "Призовавам ви да направите преглед на възможностите, за да се определи реална перспектива за Кипър и народа му", допълва още той.

Никос Анастасиадис поиска също така лидерите на ЕС да отстъпят от комплексното преструктуриране и частично сливане на двете най-големи банки в Кипър, които държат близо 80 на сто от банковия сектор на страната. Президентът очаква банковите институции да бъдат подкрепени с допълнителни заеми от еврозоната.

Високопоставен представител на еврозоната, участвал лично в преговорите с Кипър, заяви, че лидерите на ЕС са "озадачени" от писмото, добавяйки че финансовите министри ще го обсъдят на редовното си заседание в четвъртък.

"По същество той моли за пълна промяна на програмата", отбелязва представителят. Той добави, че досегашния неуспех на спасителния план частично е по вина на кипърските управляващи, които първоначално гласуваха против спасителния пакет преди да го приемат без особени изменения девет дни по-късно.

Предупреждението от страна на кипърския президент идва по-малко от месец след като МВФ разкритикува остро начина, по който ЕС извърши първия спасителен план за Гърция на стойност 110 млрд. евро, обвинявайки европейските лидери в твърде голям оптимизъм.