Властовите игри на Путин торпилираха европейското обединение

Готовността на Русия да използва в предишните конфликти с Украйна газа като политическо оръжие вече намали пазарния дял на руския газ в Европа. Някои експерти очакват тази тенденция да продължи, тъй като и европейските потребители на газ все повече осъзнават колко рискована е зависимостта от един-единствен доставчик.

Като цяло икономиката на Русия страда при изтичане на капитали, което се отрази негативно на рублата и вдигна лихвите нагоре. Фондовият пазар в Москва също започна да се клати.

Геополитическите размирици може да накарат някои чужди компании да стоят настрана от Русия или да намалят драстично инвестиции там – било то от загриженост за санкциите на Запада, или от опасение за възможно отмъщение. Усилията на Русия да диверсифицира икономиката си, която в момента зависи твърде много от енергетиката и суровините, вероятно ще ускори това.

Въпреки това не е сигурно, че една слаба икономика ще впечатли Владимир Путин. В краткосрочен план това е много малко вероятно. Руският държавен глава в момента е яхнал вълната на подкрепа от страна на хората - дори и в градове като Москва, където популярността му преди това намаляваше.

Путин също така вероятно може да намери утеха в очевидното разделение в Европа по отношение на отговора на конфликта в Украйна. Той знае за наличието на силното корпоративно лоби в Германия, което шумно се изказва против строги санкции. Техау смята, че много германци се опасяват да страната да не разгневи Русия.

Особено нервно към руската агресия гледат новите страни-членки на ЕС, по-специално Полша, Румъния и трите балтийски държави, докато държави като Унгария или Словакия с по-малко загрижени. Най-малко обезпокоени изглежда са Испания и Италия - и двете са далеч от горещата точка на конфликта. А сред „голямата тройка“ на ЕС Франция и Германия са колебаещи се, докато Великобритания е някъде другаде", казва Техау.

В тази напрегната ситуация източните държави са се обърнали към НАТО и по този начин и към Съединените щати. Те многократно бяха уверявани, че в случай на нападение, описано в член 5 от договора за НАТО, ще бъде спазено задължението на обща самозащита. Освен това на тях им бе оказана подкрепа под формата на по-строг контрол над въздуха, а американски войски предприеха военни учения съвместно с полските въоръжени сили.

Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, смята, че действията на Путин са укрепили съюза. А това е развитие, което би причинило допълнителни главоболия на Москва, която няма много приятели в света.

Въпреки това малко специалисти смятат, че страните от НАТО ще увеличат значително военните си разходи, с изключение вероятно на няколко страни от Източна Европа. Намалението на военните разходи в дългосрочен план в Европа се очаква поне временно да продължи, тъй като в затишието на европейската дългова криза много правителства все още трябва да харчат много икономично.

В допълнение нито едно западно правителство не вярва, че кризата в Украйна може да бъде решена с военни действия. Поне в този аспект те са единни, заключава WSJ.