Oли Рен: Еврозоната изгуби две ценни години в борбата с кризата

Правителствата на държавите от еврозоната пропиляха две ценни години преди да създадат мощен спасителен фонд, с който да преборят дълговата криза във валутния блок, принуждавайки Европейската централна банка (ЕЦБ) да оказва помощ за спасяването на еврото. На това мнение е комисарят по икономическите въпроси на Европейския съюз (ЕС) Оли Рен, чийто мандат изтича днес.

Той описа три момента, които според него са били най-опасните по време на кризата – провалът на първия спасителен заем за Гърция за възвръщане на пазарното доверие през май 2010 г., пазарните вълнения от есента на 2011 г. и юни 2012 г., когато еврозоната бе близо до разпад.

През май 2010 г. политиците смятаха, че първият заем за Гърция ще укроти нестабилните финансови пазари. „Да, имахме известна стабилност на пазарното неравновесие – само за един ден“, споделя Рен. Възобновяването на трусовете принуди правителствата да се споразумеят за създаването на спасителни фондове в еврозоната само няколко дни по-късно.

Въпреки това относителната стабилност, постигната чрез създаването на спасителните фондове, беше подкопана от споразумението, сключено между германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози през октомври 2010 г. във френския морски курорт Довил. Те решиха, че ще създадат нов постоянен спасителен фонд, в какъвто в крайна сметка се превърна Европейския механизъм за стабилност. Според тях той трябва да се нареди на челните места сред частните инвеститори при преструктурирането на държавните дългове.

Тази „глупава сделка", която изплаши инвеститорите в облигации, „беше последният пирон в ковчега на Ирландия," споделя Рен. Доходността по ирландските облигации се изстреля със 7% и спасяването беше неизбежно.

През ноември 2011 г. по време на срещата на страните от Г-20 в Кан пазарното напрежение вече беше нараснало заради съмненията, че Италия може да се реформира, и след като гръцкият министър Папандреу свика референдум за оставането на Гърция в еврозоната.

Юни 2012 г. бе месецът, в който „опасността от разпадането на еврото бе най-голяма“. Гърция бе в разгара на вторите избори за по-малко от два месеца. Опасенията бяха, че резултатът може да предизвика „сериозна банкова паника, която да предизвика неконтролирана нестабилност на финансовите пазари", казва Рен. Друг фактор, създал несигурност, бе неясната германската позиция по въпроса колко решително да се защитава продължаващото членство на Гърция в еврозоната.

Създаването на Европейския механизъм за стабилност и постигането на други споразумения, измежду които действията на ЕЦБ от юли и думите на нейния президент Марио Драги, че „ще направи всичко необходимо, за да защити еврото“, спомогнаха за отминаването на кризата.

Според Оли Рен за еврозоната щеше да е по-добре през 2010 г. да се съгласи на „голямата базука“ чрез съвместни гаранции на всички правителства, че ще финансират спасителните заеми.

„В този смисъл изгубихме две ценни години за борба с кризата, а тогава ЕЦБ трябваше да се намеси, защото нямаше друга защитна финансова стена“, коментира еврокомисарят по икономическите въпроси.

Рен, който заемаше този пост от февруари 2010 г. се оттегля, за да стане член на Европейския парламент, за какъвто бе избран през май. Бившият финландски премиер Юрки Катайнен ще поеме неговите задължения, докато новите членове на ЕК встъпят в длъжност. Това най-вероятно ще се случи през ноември.

Рен заяви, че се надява да бъде номиниран за член на Комисията по международна търговия към ЕП, където той ще подкрепи свободната търговия и споразумението за търговия и инвестиции със САЩ, което в момента се преговаря. Той подкрепя кандидатурата на Жан-Клод Юнкер за председател на ЕК.

Еврозоната трябва да завърши своя банков съюз, убеден е Рен, добавяйки, че създаването на единна схема за гарантиране на депозитите за банките в еврозоната, която анализаторите считат за необходима, е още далеч.