Еврозоната се нуждае от вливане на ликвидност

Трябва ли Европейската централна банка да увеличи рязко баланса си? Отговорът е „да“. ЕЦБ трябва да направи „всичко възможно“, за да постигне целта си за инфлацията, пише Financial Times.

МВФ наскоро разгледа въпроса в свой доклад, в който отбелязва, че икономическото възстановяване на еврозоната остава „слабо и неравномерно“. Пасивността е опасна. Настоящата стабилност на финансовите пазари може лесно да се окаже мимолетна, имайки предвид опасната комбинация от висок дълг, слаб растеж и ниска инфлация. Дори и без нестабилност на пазарите, при настоящите политики уязвимите държави са обречени на ненужно висока безработица за много, много години.

ЕЦБ не отговаря за структурните реформи, нито пък сама може да премахне прекомерния дълг. Тя обаче отговаря за постигането на собствените си инфлационни цели. За съжаление инфлацията (включително същинската) се колебае около 1%, което е доста под целта на банката за ниво към 2%. Освен това, както МВФ отбелязва, все още доста под потенциалния растеж в еврозоната продължава да дърпа надолу инфлацията.

В своя годишен доклад Банката за международни разплащания (BIS - Bank for International Settlements) посочи, че ЕЦБ трябва да игнорира своята инфлационна цел. Дефлацията според нея не е от голямо значение. Това твърдение игнорира рисковете от повишаване на реалния дълг, по-ниско потребление, влошаващи се икономики и още по-голям прекомерен дълг. То игнорира също така пречките пред конкурентната приспособимост при ултра ниска инфлация, а камо ли дефлация. С две думи BIS страда от шокиращо самодоволство.

За щастие ЕЦБ не възприе този пораженчески съвет. Тя понижи лихвите, като дори наложи негативна ставка по банковите депозити при нея. Банката въведе кредитни облекчения чрез целеви дългосрочни финансови операции. ЕЦБ прекрати стерилизирането на покупките си на ценни книжа. Централната банка разшири допустимото обезпечение по кредитните си схеми.

В допълнение банката работи върху възможността за покупка на ценни книжа, обезпечени с ипотеки. Предлагането на такива активи обаче е прекалено слабо, за да позволи значителни покупки.

Алтернативата са големи покупки на ДЦК, което обаче е спорна идея в еврозоната. Според ръководителите за европейските програми на МВФ обаче такива покупки са подходящи и осъществими. Според тях „докато ЕЦБ купува ДЦК, преследвайки своя мандат (за ценова стабилност – бел. ред.) и по начин, който няма нищо общо с фискалните резултати..., то тя може да опровергае честото обвинение, че нарушава забраната за монетарно финансиране на фискалните дефицити.“

Количествените улеснения (QE – Quantitative Easing), при които централните банки вливат ликвидност чрез покупка на ценни книжа, се превърнаха в стандартен инструмент на монетарната политика в икономики, попаднали в капана на ниската инфлация. QE могат да засилят доверието в инфлационната цел на ЕЦБ, да повишат цените на активите, да понижат реалните лихви и да заздравят балансите на домакинствата, фирмите и банките. Те могат и да понижат курса на еврото. По този начин QE може да увеличи предлагането и търсенето на кредити.

Политиката често налага избор между неприятни алтернативи. Изборът на ЕЦБ е между справянето с непосредствена заплаха – слабо търсене и много ниска инфлация, и безпокойството за отдалечена опасност – подновяване на кредитния бум и на балоните в цените на активите. Целите на ЕЦБ и нейният здрав разум задължават банката да се захване с първия риск. Тя трябва да започне покупки на ДЦК – аргументите са убедителни.