Deutsche bank начерта два сценария за облекчаване на гръцкия дълг

Възможни са два сценария за облекчаване на гръцкия дълг, оценяват анализатори от Deutsche bank в доклад за Гърция, цитиран от електронното издание Imerisia.

Германската банка твърди, че в момента е налице известна несигурност относно съдбата на гръцката програма за стабилизиране на икономиката, която ще продължи по всяка вероятност и в началото на 2015 г. 

Deutsche bank предвижда очакваните преговори за допълнително облекчаване на гръцкия дълг да включват преструктуриране на дълга в официалния сектор, освобождаване на капитали от гръцкия стабилизационен фонд и евентуално откриване на нова кредитна линия от страна на Европейския стабилизационен фонд. 

Банката смята, че всичко това ще се случи само при положение, че "тройката" кредитори излезе с положителни оценки за реализираните от Атина реформи. 

Възможен е и алтернативен сценарий, според който финализирането на гръцката програма ще са забави и нейното изпълнение ще бъде оставено за след избора на нов президент на страната. Мандатът на сегашния държавен глава изтича през февруари догодина. Процедурата предвижда новият президент да бъде избран от сегашния парламент, предава БТА. 

Според германския кредитор това би означавало, че до тогава Гърция е възможно да се окаже притисната от предстоящи плащания, тъй като от ноември до март страната ще трябва да погаси над 4 млрд. евро заеми, взети от Международния валутен фонд. 

В този промеждутък правителството в Атина вероятно ще се стреми да запази риториката за оттегляне на Гърция от спасителната програма заради избора на нов президент, но това ще остави страната в една обстановка на несигурност до първото тримесечие на 2015 г., тъй като няма да има яснота относно формата на евентуална нова програма, докато не бъде избран нов държавен глава, смятат от Deutsche bank. 

Германската банка анализира също откритите въпроси, по които Атина преговаря с тройката кредитори. 

Първият е свързан с финансовата дупка на Гърция за 2015-2016 г., която се изчислява на около 12 млрд. евро, ако страната продължи да получава спасителни заеми от МВФ, от които са останали 12 млрд. евро.

Вторият въпрос се отнася до очертаващия се бюджетен дефицит на Гърция догодина на стойност между един и два милиарда евро.

Третият засяга допълнителното облекчаване на гръцкия дълг от кредиторите в официалния сектор, което е предвидено и от Еврогрупата през ноември 2012 г. при договаряне на спасителните пакети.

Четвъртият въпрос пък е свързан с реформите, които трябва да бъдат реализирани от Гърция и започват от пазара на труда до пенсионно-осигурителната система и управлението на лошите кредити.