Европа: Няма място за младите кучета

Младежката безработица е проблем за Европа от няколко десетилетия, но някои страни се справят много по-добре от други. Това пише в свой анализ професорът по икономика Хуан Доладо от European University Institute и Centre for Economic Policy Research за сайта VoxEU.

Малка промяна в заглавието на спечелилия четири награди „Оскар“ филм на братя Коен „Няма място за старите кучета“  изглежда пасва добре на нарастващите притеснения, че Европа има изгубено поколение. Това е особено вярно в случаите на онези периферни икономики, които бяха ударени лошо от Голямата рецесия от 2008 г. и последвалата дългова криза.

Въпреки това проблемът далеч не е нов. Той съществува от няколко десетилетия и е бил обект на голям брой политически намеси. Ръстът на младежката безработица не се е случил навсякъде в Европа и младежите в някои страни се справят много по-добре от други. Следователно идентифицирането на това кои политики са били по-ефективни, както и на пречките пред прилагането им в някои държави, е ключов елемент в анализа за подобряване на сегашните събития и предотвратяване на бъдещи рецесии, които да ударят младежта така силно.

В скорошна книга на VoxEU няколко икономисти, изследващи пазара на труда, разглеждат важността на политическите уроци от техните държави, за да: 1) да подобрят прехода между училище и работа; 2) да подпомогнат създаването на повече работни места за младите хора; 3) да повишат благосъстоянието на младите като цяло. Нещо повече, те разглеждат и скорошното предложение за нов План „Маршал“ на Европейската комисия – така наречената Гаранция за младежта (Youth Guarantee), за намиране на координирано решение на младежката безработица.

Като начало е добре да се припомни защо младежката безработица като цяло е по-висока от тази на възрастните. От страна на търсенето, може да се твърди, че:

- Компаниите с проблеми по-често уволняват първо младите, особено когато обезщетенията за уволнение зависят силно от старшинството и защото младите хора са с по-малко специфични умения;

- Младите хора често се намират в капана на опита. При него работодателите имат нужда от опитни служители, така че младите са поставени на края на опашката с чакащите и не могат да увеличат собствения си опит.

От страна на предлагането, аргументите са:

- Много по-голямо текучество сред младите, тъй като първоначалната им работа може да не съвпадне добре с техните предпочитания и умения.

- Финансовата защита, която младежите получават от семействата си. Тя може да ги стимулира да не работят.

Средната младежка безработица (между 15 и 24 години) в Европейския съюз (ЕС) е около 23%. Това е близо два пъти по-висока стойност от тази при възрастните (25 - 54 години), която е 10,8%. Когато погледнем данните за отделните страни, първо виждаме групата от централноевропейски страни и някои скандинавски страни, в които младежката безработица е под 20%.

Следват Франция, Швеция и Великобритания и някои източноевропейски държави, със стойности между 20% и 30%. И най-сетне идва групата на най-зле представящите се, която включва Ирландия, някои балкански страни, както и страните от „маслинения пояс“ на Европа, които бяха най-силно ударени от кризата. Най-силно тук се отличават Испания и Гърция, при които младежката безработица е над 50%.

Първата графика показва съотношенията между безработицата при младежи и възрастни по вертикалната ос и общата безработица по хоризонталната ос според данни от 2013 г. Донякъде е изненадващо, но тези данни не съвпадат изцяло с горната класификация и няма ясна връзка между тези две променливи.

Например съотношението е над 3,5 в Италия, Швеция и Великобритания, между 2 и 2,5 в Гърция и Испания, а в третата група практически няма разлика. Тя се състои от страни като Австрия, Германия, Швейцария и Холандия, които показват най-ниски стойности. Следователно поуката, която може да се извлече е, че в някои страни пазарът на труда при младите просто отразява генерални проблеми, а в други има специфичен проблем с младежката безработица.