Без помощ отвън парите на Гърция ще стигнат най-много до края на март

Гърция ще може да плаща задълженията си без помощ от официалните си кредитори най-много до края на март. Страната вече е похарчила голяма част от валутните си резерви, заяви запознат със ситуацията източник, цитиран от агенция Ройтерс.

Атина води битка с партньорите си от еврозоната за бъдещето на програмата си за спасение, която изтича в края на февруари. Евентуален провал на преговорите изправя страната пред риск от банкрут. До момента не беше ясно колко време ще има Атина, преди държавната хазна да бъде изпразнена.

"Гърция може да покрие нуждите си до средата на март или най-късно до края на март, ако не си осигури допълнителни средства от официалните си кредитори", заяви източникът пред Ройтерс.

Без изплащането на транша от 7,2 млрд. евро за четвъртото тримесечие на 2014 г., ако не приключи последната проверка и оценка на тройката кредитори, запасите на държавата намаляват.

Конфронтацията на Атина с официалните ѝ партньори за продължаване на нейното кредитиране или премахване на меморандума не позволява досега да се извършва нормално финансиране на страната.

Източникът добавя, че страната е в състояние да погаси заем в размер на 1,5 млрд. евро към Международния валутен фонд (МВФ) в средата на март. Чуствителното намаляване на бюджетните приходи в началото на годината увеличава натиска. Според изпълнението на бюджета, публикуван от гръцкото финансово министерство, за януари приходите от данъци са били по-ниски от заложената цел с 1 млрд. евро.

В сряда заместник-финансовият министър Димитрис Мардас заяви на пресконференция: „Опитваме се да плащаме облигациите си постоянно. Нямам какво друго да ви кажа“.

Гръцкото правителство поиска от партньорите си в еврозоната да му бъде разрешено да издаде допълнителни лихвени държавни ценни книжа над тавана от 15 млрд. евро, които вече са на пазара, но това не бе одобрено.

В допълнение към натиска бюджетните данни от януари показват, че финансовото състояние на страната се влошава рязко. Гърците масово са спрели да плащат данъци преди парламентарните избори от 25 януари. Това води до 1 млрд. евро по-малко данъчни постъпления, или 23% под очакваното ниво. Така целта за първичен бюджетен излишък става все по-трудна за изпълнение.

Гръцката държава трябва да погаси също 800 млн. евро по плащания на лихви през април. Следващите големи плащания са през юли и август, когато тя ще трябва да погаси около 8 млрд. евро задължения, от които 6,5 млрд. евро към Европейската централна банка.

С прекъснат достъп до световните капиталови пазари от 2010 г. Гърция оцелява през последните четири и половина години благодарение на постоянния поток на обща стойност от нас 240 млрд. евро помощи от Европейския съюз и МВФ.

През април миналата година страната се върна на пазарите след сигнали, че най-лошото от кризата е отминало. Завръщането обаче бе трудно, тъй като през есента доходността по държавните облигации се изстреля до високи нива, когато политическата нестабилност отново се влоши.