Deutsche Bank: И правителството е виновно за кризата в банката

В първото си съвместно интервю двамата главни изпълнителни директори и председатели на Борда на директорите на Deutsche Bank Джон Краян и Юрген Фитчен обвиняват и Берлин за недоверието на пазарите към финансовия институт.

Приет през миналата година закон, в който се имплементират новите европейски правила за отговорност на облигационерите, е изиграл сериозна роля за спада на цените на акциите, заявяват Джон Краян и Юрген Фитчен в интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Тъй като класическите облигации на германските банки в една евентуална кризисна ситуация ще може да се използват за покриване на евентуалните загуби, постепенно рейтинговите агенции започват да оценяват тези облигации като рискови.

Краян разкритикува правителството за приемането на този закон. „Въпреки че по този начин е решен проблемът с капиталовата отговорност, това създаде други проблеми", казва той. По думите му този закон засега е приет само в Германия, което „ни прави много специален случай, феномен в международен аспект", казва британецът.

За по-рисковите облигации на Deutsche Bank кредиторите трябва да плащат застрахователна премия от 4,4 процентни пункта. Инвеститорите очевидно се съмняват в трайната способност на кредитора да обслужва високодоходните хибридни облигации, които са признати от властите в Германия като допълнителен капитал. Хибридните инструменти имат както дългови характеристики, така и характеристики на акции, и нямат определена дата на матуритет.

„Самостоятелните усилия няма да помогнат", казва Фитчен. Според него друга причина за  недоверието на финансовите пазари към Deutsche Bank са водените срещу банката дела. Най-големите рискове от съдебни спорове според Краян са в САЩ. Слуховете за сделки с руски акции според него също повдигат „въпросите за това колко ефективни са нашите системи и контроли“.

В началото на февруари се стигна до сериозен срив на цените на акциите на Deutsche Bank, когато Бордът трябваше изрично да заяви, че банката ще може да плати лихвите за особено рискови облигации, т.нар contingent convertible notes. Те се различават от обикновените конвертируеми облигации по това, че е необходимо определено събитие, за да се предизвика конвертирането им в капитал. Съмненията за платежоспособността Краян определя като „абсурдни“, тъй като банката е била принудена от надзорните органи да запази много високи средства в брой.

Несигурността на пазарите той приписва и на изискването изплащането на тези облигации да се извършва от резервите на баланса според търговското законодателство. Чуждестранните инвеститори обаче не били добре запознати с германското счетоводство. Краян признава, че банката се е провалила в „ясната комуникация на техническите аспекти“.

Краян и Фитчен не смятат, че има нужда да се поставя под въпрос бизнес модела на Deutsche Bank, но ангажиментът към вътрешния пазар днес звучал силно изразен. „ Deutsche Bank трябва първо и преди всичко да е закотвена в Германия", казва Краян.

Банката обаче е загубила важността и значението си сред по-младите клиенти и затова възнамерява да стане технологичен лидер. Операциите на международния капиталов пазар ще останат един от стълбовете на финансовата институция. „Инвестиционното банкиране, включително търговията, са незаменими за нас", заяви Краян, който по принцип не изключва увеличение на капитала в обозримо бъдеще, но от днешна гледна точка не счита това за необходимо.

В САЩ банката не е силно ангажирана в нефтената и газовата индустрия, поради което рисковете за бизнеса там са слаби. Кредиторът не вижда и рискове в областта на по-високодоходните корпоративни облигации.