Старт на TAP – още една крачка към мечтаната газова диверсификация на Европа

На официална церемония в Солун по-късно днес (17 май) ще бъде сложено началото на строителството на Трансадриатическия газопровод (TAP), който трябва да донесе така желаната в ЕС диверсификация на газовите източници.

Плановете за TAP - проектът, който сложи точката на Nabucco, предвиждат по него да бъдат пренасян природен газ от Азербайджан за Европа. Тръбите ще преминат през територията на Гърция и Албания и по дъното на Адриатическо море – до бреговете на Северна Италия. Общата дължина на трасето е 878 километра, от които 550 километра на гръцка територия. Морският участък е от 105 километра.

Максималният капацитет на газопровода на първо време ще бъде 10 млрд. куб. метра. С изграждането на компресорна станция край Серес обаче той може да бъде удвоен.

TAP е част от Южния газов коридор – проектът на ЕС, който трябва да донесе сигурност на доставките на природен газ на Стария континент. Идеята е по него да бъде доставян природен газ от находището „Шах Дениз II” в Каспийско море в Европа. Част от инфраструктурата по този маршрут е и Трансанадолският газопровод (TANAP).

Благодарение на Южния газов коридор и България ще има възможност да получава газ от Азербайджан – чрез изграждането на газовата връзка IGB между Комотини и Стара Загора. Още през 2010 година президентът Георги Първанов договори с Илхам Илиев 1 млрд. куб. метра природен газ от Азербайджан годишно. И досега обаче все още няма трасе, по което да бъдат осъществени тези доставки.

Годишното потребление на природен газ у нас е около 3 млрд. куб. метра годишно и над 90% от тях идват от Русия по един газопровод – през Украйна. За останалите количества разчитаме на вътрешния добив, но в последната година той се свива чувствително. 

По план търговската експлоатация на TAP трябва да започне в началото на 2020 година. През 2021 година пък изтича договорът, на базата на който купуваме газ от Русия. По думите на бившия енергиен министър Делян Добрев в него са описани точките, през които суровината влиза в българската газопреносна мрежа.

Това уточнение е много важно на фона на заканите на Русия да прекрати транзита през Украйна от 2020 година.

Всъщност газовата връзка IGB е ключова за дивесификацията на газовите доставки в България не само заради природния газ от Каспийския регион. Проектът все по-често се обвързва с плановете за изграждане на терминал за втечнен газ край Александруполис.

Чрез него регионът ще може да получава природен газ, включително и от САЩ, а изпълнението на плановете са в подкрепа на гръцките апетити за участие в разработването на новите газови полета в Средиземно море – край бреговете на Кипър, Египет и Израел, както и за привличане на газ от Иран.

В гръцките медии началото на строителството на TAP се възприема и като „вот на доверие“ на големите енергийни компании към страната. New Post отбелязва, че проектът ще създаде 8 хил. работни места, пряко свързани с реализацията му. Непреките ползи също са огромни, особено в областта на строителството, допълва онлайн изданието.

Най-големите акционери в TAP са британската BP, азербайджанската SOCAR и италианската SNAM. Трите компании държат дялове от по 20% в проекта. Следва белгийската Fluxys (19%), испанската Enagas (16%) и швейцарската Axpo (5%).

Първоначално в газопровода участваха още и Statoil, който продаде дела си на SNAM през декември 2015 година, както и Total и E.ON, които напуснаха проекта през октомври 2010 г. От E.ON тогава обясниха лаконично, че промяната е свързана с „непрекъснатото преразглеждане на портфолиото от проекти, в които участва“.

Напускането на тези инвеститори обаче повдигна редица въпросителни около жизнеспособността на проекта. В крайна сметка обаче в последните месеци се наблюдава активизиране на дейностите, а и газопроводът има подкрепата на Европейския съюз на фона на усилията на Брюксел да диверсифицира доставките на природен газ.

Така се стига и до официалната церемония за началото на строителството на газопровода, планирана за малко по-късно днес, на която ще присъстват и българският енергиен министър Теменужка Петкова и вицепремиерът Томислав Дончев.