Италия - следващият голям проблем на Европа

Еманюел Макрон изглежда все по-близо до президентския пост във Франция, с което ще сложи край на заплахата на евроскептиците срещу Елизейския дворец. Ако Макрон спечели, все пак ще е рано да празнуваме новата фаза на стабилност в еврозоната. От другата страна на Алпите се заражда икономическа и политическа буря и нищо не подсказва, че някой може да я спре, пише икономическият колумнист Фернандо Джулиано за BloombergView.

Икономическите проблеми на Италия по много причини са по-лоши от френските. Съотношението на публичния дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) е почти 133%, а във Франция – 96%. Последният път, когато Италия се разраства икономически по-бързо от Франция, е през 1995 г. И двете страни се борят да останат конкурентни на международно ниво, но производителността във Франция се е увеличила с около 15% от 2001 г., докато тази в Италия е изпаднала в застой.

Междувременно италианската политика върви от зле на все по-зле. Движението „Пет звезди“ - популисти, които искат да проведат референдум за членството на Италия в еврозоната, все повече се издига в социологическите проучвания и в момента почти се е изравнило с лявоцентристката Демократическа партия. Малко вероятно е парламентарните избори, които са планирани за следващата пролет, да изведат ясен победител. Има дори малък шанс те да доведат до евроскептично правителство, ако „Пет звезди“ спечелят достатъчно гласове и формират алианс със силно антиевропейската „Северна лига“.

Привържениците на ЕС в Италия отчаяно търсят италианския Макрон – някой, който може да предложи либерален лек за икономическите проблеми на страната, докато отблъсква заплахата от „It-exit”. На инвеститорите това ще им допадне. През есента Европейската централна банка изглежда готова да забави покупките на държавен дълг. Перспективата за политическа нестабилност в Рим може да изплаши инвеститорите, предизвиквайки съмнения за устойчивостта на италианския дълг.

По много начини Матео Ренци, бившият министър-председател на Италия, който подаде оставка след тежка загуба на конституционния референдум през декември, би бил очевидният избори. На 42 години той е само три години по-възрастен от Макрон. Той също искаше да модернизира лявото, макар че предпочете да се издигне през редиците на партията си, вместо да основе своя като Макрон.

Проблемът е, че Ренци изглежда все повече като изхабена сила. Той току-що получи нов мандат като лидер на партията, но много италианци се съмняват в обещанията му, тъй като той вече веднъж се отказа от обещанието си да излезе от политиката, ако изгуби референдума. Посланието му също вече не е ясно. Той твърди, че е проевропейски, но никога не пропуска възможност да нападне Брюксел – особено заради налагането на фискални икономии. Защо избирателите трябва да изберат половинчатия евроскептицизъм на Ренци, когато могат да получат цял?

Една година е дълъг период в политиката. Италианците може да се изморят от Движението „Пет звезди“ и да решат, че Ренци предлага по-безопасна алтернатива – но не разчитайте на това. С повечко късмет Франция е напът да покаже, че разумът все още надделява в европейската политика. Италия обаче да докаже обратното.