Брюксел затяга условията за Brexit на фона на натиск от Норвегия

Великобритания ще трябва да понесе нов удар в преговорите за сделка за Brexit, след като Европейският съюз отново е затегнал условията си за преходния период след развода. В същото време властите в Норвегия се предупредили Брюксел, че ако се съгласи на искането за специално търговско споразумение с Лондон, то Осло може да прекрати настоящите си отношения с общността.

Това съобщава британският вестник Guardian, позовавайки се на документ с искания на специалния представител на ЕС Мишел Барние и свои източници.

От текста става ясно, че ЕС настоява Великобритания да има право да се ползва от привилегиите на търговските споразумения с трети страни, само ако Брюксел даде разрешение за това.

В него се посочва още, че съюзът ще настоява за свободното движение на хора в страната по време на преходния период, в това число и на тези, които са пристигнали във Великобритания преди 31 декември 2020 г. По-рано Лондон искаше договорът за свободно движение да включва само гражданите, пристигнали преди 29 март 2017 г.

Guardian посочва също, че съюзът няма намерение да се ангажира с приключване на преговорите за преходния период до март, на каквото се надяваха от Лондон. Според високопоставени източници на изданието от ЕС има възможност за постигане на споразумение до края на първата половина на годината, освен ако не се стигне до „съществени трудности“.

Въпреки по-строгите условия, поставени от Брюксел, по всяка вероятност британският премиер Тереза Мей ще се съгласи с тях, смятат запознати.

В същото време преговорите за Brexit са изправени пред ново предизвикателство в лицето на Норвегия. По информация на Guardian властите в Осло са изразили многократно притесненията си, че една щедра сделка с Лондон ще разпали призиви Норвегия да поиска предоговаряне на собствените си двустранни отношения с блока.

Това би затруднило желанието на Мей за договаряне на „специално и дълбоко партньорство“ с ЕС, което се простира отвъд параметрите на договора за свободна търговия с Канада, който се разглежда като възможен модел за отношенията след Brexit.

Норвегия, която не е член на ЕС, има по-голям финансов принос за общността на глава от населението в сравнение с Великобритания и приема безпрепятственото движение на хора на своя територия в замяна на достъп до свободния пазар. Тя обаче не може да участва във взимането на решения от Брюксел.

На този фон в Норвегия евроскептичната Партия на центъра, която иска излизането на страната от Европейската икономическа зона (ЕИЗ), удвои подкрепата си по време на парламентарните избори миналата година. И макар сред останалите основни партии да съществува консенсус в подкрепа на ЕИЗ, по-малкият коалиционен партньор на управляващите – Партия на прогреса, настоява за предоговаряне на двустранните отношения.

Според източник от Осло страната следи преговорите с Великобритания „отблизо“, за да е сигурно, че няма да бъде сключена „много по-изгодна сделка“.

Guardian посочва, че сред другите настроения в европейските столици във връзка с Brexit е и нежеланието на Франция да позволи запазване на т. нар. паспортни права на британските банки. Според информацията Париж се опитва да отбие опити на Люксембург и други европейски страни, да подсигурят „заден вход“ към единния пазар за британските финансови институции. Според представители на ЕС този вътрешен дебат може да се разглежда като предшественик на по-голям конфликт сред 27-те страни членки във връзка с това какво да бъде предложено на финансовия сектор в Лондон.