Ще сложи ли ЕЦБ край на количественото облекчаване?

Днешният четвъртък може да се окаже исторически момент за Европейската централна банка (ЕЦБ), която се очаква официално да сложи край на безпрецедентната си програма за стимулиране на икономиката на стойност 2,6 трлн. евро, съобщи Ройтерс.

На фона на отслабването на икономиката, напрежението в търговията, което помрачава перспективите, наред с насрещните ветрове на хоризонта под формата на Италия и Брекзит, финансовите пазари гледат към идната година и очакват да чуят как точно ЕЦБ ще защити блока от тежък спад.

Последната пресконференция за годината на президента на ЕБЦ Марио Драги вероятно ще бъде всичко друго, но не и скучна, предава БТА.

Ето някои от въпросите, за чиито отговори инвеститорите ще следят.

1. Как ЕЦБ ще се отнесе към отслабващата икономика?

ЕЦБ вероятно ще поддържа тезата, че икономическите условия остават достатъчно силни, за да позволят да бъде сложен край на продължилото почти четири години "количествено облекчаване".

Същевременно институцията ще трябва да отдели внимание на най-новите икономически данни - производствената активност в еврозоната е нараснала с най-бавен темп от над две години през ноември, а водещата икономическа сила - Германия - през третото тримесечие отчете свиване за първи път от 2015 година, когато ЕЦБ започна програмата за количествено облекчаване.

2. Може ли ЕЦБ да промени плановете си за вдигане на водещите лихви?

През последните седмици се наблюдава рязко отслабване на очакванията за вдигане на лихвите предвид слабите данни, страховете от търговска война и колебанията на пазарите.

От юни ЕЦБ твърди, че ще остави лихвите без промяна през част от идната година. Неотдавнашни коментари на ръководителите й сочат, че институцията ще запази тази позиция дори ако опасенията за икономическите перспективи се засилят.

3. Какво става с дългоочакваното ускоряване на базовата инфлация?

Общата инфлация е над целевото равнище на ЕЦБ за инфлация от малко под 2 на сто. Базовата инфлация, която не включва храните и енергията, обаче остава на разочароващо ниво от 1,1 на сто през ноември, отслабвайки спрямо 1,2 на сто през октомври.

Предвид тази тенденция понижаване на прогнозата на ЕЦБ за инфлацията няма да бъде изненада. Институцията може да използва икономическия стимул от поевтиняването на петрола, тъй като еврозоната е нетен вносител на петрол и по-евтината суровина увеличава разполагаемите приходи.