Франция и Италия водят семеен спор в сърцето на Европа

Езикът на любовните свади е най-подходящ за описване на дипломатическото напрежение и враждебността между Франция и Италия през последните седмици. Две страни, говорещи романски езици, близки и разделени в сърцето на Европа.

Този подход избра френският политолог Доминик Моиси, който неотдавна използва израза "Развод по италиански" за заглавие на редакционна статия, по названието на филма с Марчело Мастрояни, награден с Оскар през 1961 година, пише в свой анализ Франс прес, цитиран от БТА.

"Мисля, че няма прецедент италианско правителство да насърчава до такава степен опозиционните сили във Франция, докато е част от ЕС. Това е форма на раздяла", заяви той пред АФП.

Според него основите на кризата са били заложени през март миналата година, преди близо година, след италианските избори. Тогава френският президент центрист очакваше правителство, съвместимо с неговите проекти за реформа на ЕС. Вместо това стана свидетел на триумфа на евроскептичните противници на системата от движението "Пет звезди", както и на десните екстремисти от партията "Лига".

Лидерът на "Лигата" Матео Салвини и този на Движението "Пет звезди" Луиджи Ди Майо, които са съответно вътрешен министър и вицепремиер, действат като екип, който все по-често проявява открита враждебност към Франция.

До такава степен, че много анализатори си задават въпроси за възможните последствия от влошаването на отношенията между двете страни, смятани за ос на стабилността в един съюз, разтърсен от Brexit и Източния блок.

"Фактът, че вече не можем да работим по европейски проекти с Италия е истински проблем", смята Себастиен Майяр, директор на института "Жак Делор" - център за анализи, базиран в Брюксел. "Това вече не е лесно и с други партньори, включително с Германия. Но Италия винаги е била съюзник, близък до френските позиции".

Миналата седмица Париж повика на разговор италианската посланичка във Франция, след изказване на Ди Майо, който обвини Франция, че извършва колонизация на Африка и подбужда населението на континента да мигрира към Европа.

Няколко дни по-късно Салвини се изказа още по-остро, определяйки Еманюел Макрон като "ужасен президент".

"Няма да отговоря. Те само това чакат", отвърна Макрон в неделя по време на посещение в Египет. "Италианският народ е наш приятел и заслужава ръководители, които са на висотата на неговата история".

Предизборни сметки

Но би било погрешно Франция или нейния президент да бъдат смятани само за жертви на италианските провокации, предупреждават наблюдателите.

"Тази криза започна по-отдалеч. Нещо като съревнование и френски комплекс за превъзходство се срещат с италиански комплекс за малоценност. Има нещо много емоционално във френско-италианските отношения".

Една от първите инициативи на Макрон, скоро след избирането му през 2017 г., беше да организира в Париж международна конференция за Либия - без да се консултира с бившата колониална сила Италия, която ревниво пази влиянието си там и икономическите си интереси.

Имайки предвид европейските избори през май, той похвали лагера "на прогреса", изправен срещу националистите от крайната десница. Когато през юни миналата година Салвини отказа да приеме кораб с мигранти, френският държавен глава порица неговия "цинизъм" и "безотговорност" - след което сравни популизма с "проказа".

Забележка, която не бе посрещната добре в Рим.

Според френски дипломат, пожелал анонимност, въпросът за имиграцията "продължава да усложнява нещата". Но италианското правителство от своя страна отправя нападки срещу ЕС, свързани с бюджетните правила, които ограничават публичните разходи.

"Това не е френско-италианска криза, макар че Франция е лесен и удобен противник. Темата продължава да са отношенията между Италия и Европа", добавя дипломатът.

Моиси казва, че в момента чака европейските избори, надявайки се, че след преброяването на гласовете "ще има повече възможности за компромис".

По-добра перспектива от тази на "Развод по италиански", който завършваше с убийство.

/БТА/