ЕЦБ отчете спад в банковото кредитиране в еврозоната през март

Банковото кредитиране за бизнеса в еврозоната се забавя през март, следвайки рязкото подобрение през февруари, показват последни данни на Европейската централна банка.

Според институцията това е сигнал, че търговските банки сякаш ограничават кредитирането на фона на забавящата се икономика в региона на единната валута.

През март растежът на кредитите за нефинансовите компании се забави до 3,5% от 3,8% през февруари и под посткризисния пик от 4,3%, достигнат през септември 2018 година (най-силно повишение от май 2009 година). По принцип икономиката на еврозоната зависи доста силно от способността за финансиране, като този тип данни на ЕЦБ се считат за добър индикатор за икономическото здраве и за бъдещите бизнес инвестиции, уточнява Националното радио.

При банковите заеми за домакинствата също има лек спад през март, нараствайки с 3,2% след повишение с 3,3% месец по-рано, когато достигнаха многогодишния връх от 3,3%, отчетен през ноември 2018 година (най-солидно повишение от началото на 2009 година).

Според данните на ЕЦБ обаче растежът на паричната маса в еврозоната се ускорява рязко, като това е индикатор, който често предвещава бъдещата кредитна активност. 

От информацията става ясно още, че паричната маса (индексът М3) в еврозоната нарасна през март с цели 4,5% на годишна база след повишение с 4,3% през февруари и очаквания за растеж от 4,2 на сто, а на тримесечна осреднена база (за периода януари - март) паричната маса се повиши с 4,2% след растеж с 4,1% през трите месеца до края на февруари. По този начин растежът на паричната маса достигна за пръв път от януари 2018 година насам важното целево ниво на ЕЦБ за повишение с 4,5% , отговарящо на мандата на централната банка за ценова стабилност в рамките на еврозоната, уточнява БНР.

С оглед на рязкото забавяне на икономическия растеж в еврозоната през последните месеци, ЕЦБ предприе нови мерки, целящи да подкрепят банковото кредитиране на бизнеса в региона на единната валута, като обяви, че от септември ще стартира трета програма за дългосрочно "по-евтино" финансиране на търговските банки в еврозоната, известно като TLRTO III (Операции за целенасочено дългосрочно рефинансиране). Банката също така подчерта, че няма да повишава рекордно ниските си лихвени ставки поне до края на настоящата година.

Междувременно всички погледи са насочени към институцията, която е най-силната защитна линия срещу забавяне на икономиката. Макар песимистите да са обезпокоени, че ЕЦБ вече не разполага с много инструменти, ако се наложи да съживява растежа, предвид вече рекордно ниските лихви в региона, подобни притеснения са пресилени. ЕЦБ все още доста изостава от Федералния резерв в САЩ от гледна точка на връщането към нормална парична политика. Фед повиши лихвите девет пъти след финансовата криза – от 0-0,25% на 2,25-2,5%. Тя започва също така да продава някои от активите, които беше купила въз основа на „количественото облекчение“ - процесът е известен като „количествено затягане“. За разлика от Фед централната банка в еврозоната прекрати нетните си покупки на активи в края на 2018 г., над четири години след американската централна банка. Лихвените проценти обаче все още са ултра ниски.