Ердоган иска пълна ревизия на работата на централната банка

Турският президент Реджеп Ердоган заяви, че е необходима „пълна ревизия“ на централната банка на страната, след като в края на миналата седмица той изненадващо отстрани гуверньора й Мурат Четинкая.

„Централната банка е най-съществената част от финансовата система. Ако не направим пълна ревизия и не я поставим върху силни основи, може да се изправим пред сериозни проблеми“, заяви държавният глава пред журналисти на връщане от посещение в Босна и Херцеговина.

Ердоган също така заяви, че страната му вече е платила „тежка цена“ за грешките на Четинкая, които включват неуспеха му да общува с пазарите, както и невъзможността да вдъхне доверие.

„Това започна да става нетърпимо, след което направихме оценка начело с министъра на финансите, стигнахме до заключението, че една промяна тук би била от полза“, посочи президентът.

На фона на коментара на Ердоган контрастно звучене има прогнозата на инвестиционния мениджър с фокус върху развиващите се пазари Ashmore Group Plc.

Според анализ на компанията действията на Ердоган рискуват да тласнат турската икономика към колапс, подобен на този в страните от Латинска Америка с популистки режими.

Въпреки че икономиката на Турция е значително по-диверсифицирана от тази на зависимата от петрол Венецуела, страната се намира на подобен път на политически грешки, който може да доведе до нейния провал, посочват от Ashmore.

Капиталов контрол, национализиране и други политики за възпрепятстването на частния сектор на фона на продължаващото влошаване на макроикономическата среда са следващите „логични политически стъпки“, които ще последват в Турция, посочва Ян Ден, ръководител на звеното за изследвания на Ashmore.

Според него проблемът е, че обратният завой към добрите политики има много висока политическа цена. „Колкото по-дълго е забавянето, толкова по висока ще е цената“, посочва още експертът.

Ден посочва още, че проблемът на политиката на Анкара е, че вместо да се фокусира върху причините за икономическите си проблеми, тя атакува симптомите като инфлация, бавен растеж, слаба валута и свиване на инвестициите. Междувременно реалните проблеми остават нерешени и започват да се влошават. Сред тях са лошите парични политики, нарастващата държавна намеса, провал с развитието на местните финансови пазари, лоша външна политика и др.

Правителството обвинява други групи за проблемите на страната, тъй като това работи на политическо ниво, но всъщност само увеличава притесненията на инвеститорите и бизнеса, тъй като Ердоган ще се нуждае от повече „жертвени агнета“ с влошаването на икономическото състояние.