ЕК обмисля отстъпление от Маастрихските критерии за еко инвестиции

Европейската мечта стана зелена: никога досега Европейската комисия не си е поставяла толкова амбициозни екологични цели. Това се отнася не само за председателя Урсула фон дер Лайен, но и за двамата икономически политици от нейния екип.

„Ще се погрижа да мобилизирам огромни суми частни и публични средства за финансиране на зелените промени“, заяви заместник-председателят на Комисията Валдис Домбровскис в пред германския Handelsblatt в началото на тази година.

Икономическият комисар на ЕС Паоло Джентилони също е силно ангажиран с околната среда. Важно е „да се признаят възможностите, свързани с изменението на климата, и да се възползваме от тях“, каза италианецът в първата си програмна реч в Брюксел. Европейската икономика трябва да стане климатично неутрална до 2050 г.

Всички еврокомисари са съгласни за целта, но не и за пътя за достигането до нея. Дипломати от ЕС съобщават, че е налице първи сблъсък между християндемократа Домбровскис и социалдемократа Джентилони. Причината за дебата: предстоящата реформа на Европейския пакт за стабилност и растеж. 

Спомняте ли си впрочем още за „Маастрихските правила“?  Те се характеризираха с голямата амбиция на ЕС (общи задължения от максимум 60 процента, нов дълг от максимум три процента от брутния вътрешен продукт) и факта, че малцина в ЕС се придържат към тях.

Сега германският Handelsblatt пише, че европейският комисар по икономическите въпроси Джентилони възнамерява да въведе нова клауза за гъвкавост. Според нея следва да се позволи увеличаване на държавния дефицит, ако става дума за публични разходи за опазване на околната среда - някои от проектите ще имат нужда от милиарди евро за намаляване на емисиите на въглероден диоксид.

Европейската комисия ожесточено обсъжда предложението, а заместник-председателят Валдис Домбровскис е твърдо против него.  Той не вярва в подобни „упражнения за разхлабване на дисциплината“. „Със зелено златно правило могат да се оправдаят всякакви възможни разходи. Това може да предизвика сериозен срив на дисциплината", казва високопоставен дипломат от ЕС.

За Домбровскис този сблъсък  е един вид „дежа вю“. Още под ръководството на  Жан-Клод Юнкер той отговаряше като заместник-председател за еврозоната и многократно се сблъскваше с тогавашния икономически комисар Пиер Московиси. Италиански социалдемократ зае мястото на французина на 1 декември.

Тъй като Джентилони действал по-професионално от предшественика си, Домбровскис се справя по-добре с него в лични разговори, съобщават вътрешни източници. Но политическите различия са същите както преди: Домбровскис защитава бюджетната дисциплина в еврозоната, икономическият комисар се фокусира върху публичните инвестиции.

Джентилони прави същото. „Пактът за стабилност предвижда дефицити и тавани на дълга, но ЕС не може да принуди държавите членки да продължат с фискалната експанзия", оплаква се италианецът. Високо задлъжнелите държави ще трябва да вкарат националния си бюджет в ред, но финансово здравите страни най-сетне трябва да увеличат държавните разходи, пояснява той.

Досега нито едното не сработи: Италия, Франция и Испания не успяха да се измъкнат от капана на дълга въпреки бума на икономиките. В Германия и Холандия пък се случва обратното: те спестиха колкото можеха и само колебливо увеличиха правителствените инвестиции.

Съответно Европейската комисия е недоволна от европейската фискална политика и нейните регламенти. На 5 февруари властите в Брюксел ще представят анализ на Пакта за стабилност - той ще покаже много смесена картина. Спадът на средния бюджетен дефицит в еврозоната до 0,5 процента не се дължи на Пакта за стабилност, а е резултат от добрия растеж през последните години, твърди Брюксел.

В проблемните страни - Италия, Франция, Белгия, Испания - положението не се подобрява - напротив. Общият дълг остава на високо ниво. Бюджетният дефицит на тези страни напоследък отново се увеличава, а в някои случаи дори надхвърля ограничението на ЕС от три процента от годишната икономическа продукция.

Разрастващата се пропаст между финансово стабилните страни и силно задлъжнелите държави тревожи много европейски комисари. „Нивото на дълга и разликите между нашите страни" са основният проблем, казва новият еврокомисар по индустрията Тиери Бретон. „Най-голямото ми притеснение е как да се справяме с несъответствията и ги облекчаваме", казва французинът.

В същото време общият европейски потенциал за растеж намалява. Джентилони прогнозира, че икономиката в еврозоната ще нарасне едва леко с около един процент в следващите няколко години след ръста от около два процента.

Ето защо Европейският пакт за стабилност и растеж не успява да постигне и двете цели: той нито стабилизира публичните финанси, нито стимулира растежа. Правилата за фискалната политика на еврозоната просто не показват желания ефект. На всичкото отгоре след многото интервенции през изминалите години те стават неразбираеми. Дори и експертите трудно могат да разберат критериите, използвани от Европейската комисия за оценка на бюджетите на държавите членки.

Критиците се оплакват от показатели като потенциален растеж или структурен дефицит. Европейският фискален съвет, независим консултативен орган към Европейската комисия, предложи радикално опростяване през миналата година: ограничението за дефицита трябва да бъде заменено със средносрочна горна граница за първичните държавни разходи - решение, на което заместник-председателят на Комисията Домбровскис със сигурност би могъл да се зарадва.

На 5 февруари вероятно Комисията ще признае, че Пактът за стабилност е станал твърде сложен. Мненията обаче по отношение на изводите, които трябва да се направят от това, се различават съществено. Ето защо Комисията реши първо да постави темата за обсъждане: Министрите на финансите на страните от еврозоната трябва да са наясно дали и кои реформи всъщност искат. Едва тогава Комисията ще направи предложенията си, а това ще стане най-рано през лятото, се говори в Брюксел.

Новата ЕК поема по много по-различен път от старата: преди пет години президентът Юнкер и неговият икономически комисар Московиси не намериха за необходимо да провеждат проучване сред държавите членки. Двамата взеха свое собствено решение за това как да се справят с пакта по-гъвкаво от преди и въведоха нови изключения.

Оттогава държавите членки могат да претендират за инвестиции и разходи за структурна реформа, за да увеличат бюджетния си дефицит. По-специално Италия използва нашироко новите клаузи за гъвкавост. Просрочените структурни реформи в Италия обаче все още не успяват да се реализират. По-голямата част от страните от еврозоната обаче не са се възползвали от новите изключения.

Въпреки това Джентилони иска „да продължи да се възползва максимално от гъвкавостта на пакта", за да „насърчава благоприятния за растежа състав на публичните финанси". Разбира се, не е сигурно дали желанието му да разшири гъвкавостта в полза на зелените инвестиции ще бъде изпълнено. Тепърва през пролетта ще се проведе широка  дискусия по темата.

Малко вероятно е министрите на финансите в крайна сметка да се съгласят да добавят нови изключения за опазването на климата. Дипломати от ЕС очакват, че старите фронтове между юга и севера ще се разминат по темата. Италия решително ще се бори за по-голяма гъвкавост, а Холандия също решително ще се противопостави.

Теоретично Комисията би могла да действа без мандат на еврогрупата и би могла да оценява разпоредбите на пакта по-свободно от преди. Фактът, че органът е взел решение да се допита,  показва промяна в баланса на силите в най-важната институция на ЕС. При управлението на Юнкер бюджетната дисциплина на Домбровскис беше затруднен да се наложи - дори когато стана дума за евентуални наказателни производства срещу грешници по отношение на дефицита като Италия.

След напускането на Юнкер положението на  Домбровскис в Европейската комисия изглежда се е подобрило. Новият председател очевидно остава настрана, когато двамата ѝ икономически комисари сблъскат позиции. Фон дер Лайен почти не е участвала във вътрешния дебат относно зеленото „златно правило“ в Пакта за стабилност, поясняват източници от Брюксел. В резултат на това може да има постоянно противопоставяне между привържениците и противниците на по-хлабавите бюджетни правила - и тогава Пактът за стабилност ще остане до голяма степен такъв, какъвто е.