ЕК оттегля предложението си за промени на Дъблинския регламент за убежището

Европейската комисия (ЕК) ще оттегли предложението си от 2016 г. за реформиране на Дъблинския регламент за убежището, съобщава онлайн изданието EUObserver.

Регламентът определя коя държава от Европейския съюз (ЕС) е отговорна за обработването на молби за убежище. Целта на закона е да спре „пазаруването на убежище“, като ограничи кандидатите за разрешение за пребиваване до първата им страна на влизане в ЕС, отбелязва изданието.

„Ние сме в постдъблински хоризонт“, коментира гръцкият комисар Маргаритис Схинас, който отговаря за миграцията в рамките на портфейла му за запазване на европейския начин на живот. По думите му регламентът, който определя процедурите за предоставяне на убежище, ще трябва да бъде изтеглен от по-широкия пакет, който ще бъде обявен в края на март. Въпросният пакет всъщност се отнася до седемте нормативни акта, които съставляват Общата европейска система за убежището.

Схинас посочва, че два европейски закона – регламентът от Дъблин и още един, ще бъдат оттеглени и преработени. Той не дава повече подробности по въпроса.

Решението на ЕК сигнализира за промяна в плана на институцията за преработката на вътрешните правила на ЕС за убежището на фона на обещанията на председателя и Урсула фон дер Лайен за нов законодателен пакет за миграцията, отбелязва изданието.

"Би било безопасно да се предположи, че има различия в начина, по който регулацията се прилага от отговорните звена в държавите членки“, коментира Маркос Каравиас, директор на гръцката служба за убежище.

Той каза, че регламентът оказва неправомерен натиск върху държавите на първа линия, в които влизат най-много мигранти. Каравиас дава пример с гръцкият о. Лесбос, където само през 2019 г. са подадени 22 252 молби за убежище. „Ако Лесбос беше суверенна държава членка, той грубо би регистрирал десетия най-голям брой заявления сред държавите членки“, казва той.

Ралф Лесер, висш служител в германското федерално Министерство на вътрешните работи изтъква широкоразпространената липса на сътрудничество между държавите от ЕС. "Има много различни тълкувания в рамките на разпоредбите“, допълва той и посочва, че само 8500 души са върнати в други държави членки от Германия на фона на подадени 49 хил. заявления.

Първоначалното предложение на Комисията за преработка на правилата през 2016 г. не успя да убеди страни като Чехия, Унгария и Полша. Тази промяна се базираше на твърдението за автоматизирано разпределение на търсещите убежище в държавите от ЕС в случай на внезапен наплив на мигранти, като този от 2015 г. Тогава повечето пристигнаха в Германия, а други се насочиха към Швеция.

Заради мигрантската вълна няколко държави от ЕС възстановиха граничните проверки и хвърлиха сянка върху заветната Шенгенска зона, припомня изданието.

Шепа председателства на ЕС оттогава се опитват да балансират понятия като отговорност и солидарност в опит да преодолеят вътрешната безизходица, но и те се провалиха.

Същевременно Европейският парламент одобри законопроекта, но го разшири, за да включи задължителни квоти за прием на мигранти, и заплаши да намали достъпа до финансиране от ЕС до държави, които не спазват правилата. Тази позиция получи две трети пленарно мнозинство през 2017 г.